Нека ви разкажа една… малко по-черна приказка.

Нищо, че я захващам от края…

Приказка с тъжно, трудно начало.

Направо безмислена.

Неразказана.

Пазена в прах и извинения, излъгана пред лъскавата опаковка на любовта.

Приказка, в която антигероят е обичаният.

А красавицата е развенчана.

…

И докато той спи, тя стъпва…

Научила се да танцува, докато минава покрай него на пръсти…

Да държи брадичката си високо, защото на деколтето ѝ виси най-тежкото бижу – онова, дето ТОЙ го е закопчал с черни камъни в средата – да обичаш Звяра.

Не, мили момичета, той не е престъпник, не е главорез, не е крадец.

Не лъже.

Така му е изписана честността на лицето и в очите, че като гледа, стреля – без да се цели.

И улучва от упор.

Такъв… Остър му е езикът, че като говори, по-добре извърни глава, ако не носиш на „истина“.

ЗВЯР – от кожата до костите си.

Основната му разлика – не прилича на вашите принцове!

Тъмнина около него – за да скрие бръчките около очите, докато се е взирал през нощите, за да изработи повече.

За да има дом.

Сухи длани, уморени от това да вдига с корабни въжета от търпение всеки познат и непознат по пътя си – паднал в немилост… в беда. Ожулена длан, подадена за помощ.

Прегърбен леко – от тежестта на младостта, която си отива по-рано от ден през зимата, защото я гони тежестта да се справяш с живота си сам, без царски титли и фамилии.

Така се казва той – Звяр.

И за ваша изненада, не се срамува от това!

Та покрай такъв – ни човек, ни …

Освен да стъпваш на пръсти, друг избор нямаш.

Събужда ти всички сетива – и по-добре да имаш маникюр, защото те изправя на нокти перманентно.

(И гледай по-добре маникюрът да е изряден.)

Танцуваш, защото си във въздуха от щастие…

той може да ти го причини!

Любовта при зверовете не се случва, тя е начин.

Такъв мъж не може… Той ЩЕ извади най-доброто от теб!

Ако си влязла в царството на Звяра, значи си Красавица.

И можеш да виждаш в тъмното – отвъд стените от клони на съмнения и отричане.

Та той е Звяр.. Мили Боже?!

Но за да си жена на ЗВЯР, ти трябва нещо повече…

Трябва да те обича.

Ако те обича звярът – вече си истинска – даже да не си царица!

Та, мили принцеси – оставям ви принцовете!

Не искам короните на добрите момчета, които тежат от скука и самота.

Не искам властта на „подходящия мъж“.

За себе си оставям Звяра!

Повече ще ми отива… Другата приказка…

Текст: Ева Колева