„Мъж, жена и деца. Семейство. Те са заедно от години, подкрепят се и просто се обичат… Явление, което става все по-рядко. Но защо? Какво се случва със съвременните двойки и любовта?

Вдъхнових се да напиша тази статия заради един разговор с моя приятелка. Заговорихме се за мъжете, любовта и какво се случва около нас…

Приятелката: „Просто не знам какво се случва. Всички около мен се разделят, сигурно познавам най-много две нормални двойки.”

Аз: „Глупости, има много такива „нормални” двойки.”

Приятелката: „Така ли? Дай ми пример. Кажи ми една двойка, която не преминава през криза, не се развежда или не си изневерява? Просто двойка, която води нормален живот.”

Аз: „Петър и Гергана?”

Приятелката: „Добре, приемат се. Преди две години преминаваха през криза, но сега явно са я преодолели. Някой друг?”

Аз: „Петя?”

Приятелката: „Тя не е спала с мъжа си от две години. Не се развеждат само защото имат две деца.”

Аз: „Соня?”

Приятелката: „Соня иска дете, Иван – не. Сега са скарани.”

Аз: „Константин и Мария, при тях всичко е наред.”

Приятелката: „Явно дълго време не си ги виждала, защото се развеждат.”

Аз: „Какво? Защо!?”

Приятелката: „Не знам. Мария каза, че просто всичко ѝ е омръзнало, изчерпали са се.”

След този разговор започнах наум да броя двойките, които познавам и имат стабилна връзка. Какъв е резултатът ли? Успях да се сетя за три успешни двойки и 23 неуспешни.

Какво се случва с нашето поколение? Защо открива „любовта” на тридесет, а на четиридесет вече е пред развод?

Съвсем нормално е понякога да се дразните един на друг, тайничко понякога да се проклинате (хайде, нека си признаем, че всички сме го правили, съвсем нормално е, когато сме ядосани), но защо се стига чак до развод, изневери и компромиса да останете заедно само заради навика или децата. Какво не е наред?

Реших да потърся „вдъхновението” в по-възрастното поколение. Сетих се за двойки, които са заедно от 40 години. Разбира се, не всичко при тях е било перфектно, но връзките им ми се струват по-стойностни. Защо те са успели да съхранят връзките си, а ние не можем?

Може би отговорът се крие в тези три проблема на нашето поколение:

Ние сме разглезени. Имаме всичко, за което можете да се сетите. Имаме филми, които ни показват една идеална и фалшива реалност, за която копнеем денонощно. Имаме безброй възможности за учене, пътуване, работа и развитие. Затова сме толкова разглезени, затова не умеем да правим компромиси с нищо. Искаме винаги най-доброто, никога не отстъпваме от своето. Максимума искаме и от любовта и партньора ни. Само след една грешка сме склонни да го заменим, както заменяме стария си телефон само защото е излязъл нов модел.

Ние сме мързеливи. Какъв парадокс, нали? На работното място работим усърдно за професионално израстване. Потим се неуморно във фитнеса, за да постигнем съвършеното тяло. Но когато става дума за лични отношения, ние сме вечно изморени мързеливци. Работим по какви ли не лични проекти, но когато става дума за връзките ни – нас ни мързи, защото смятаме, че любовта се случва някак спонтанно и без усилие.

Мислим твърде много. Любовта не е наука. Ние постоянно премисляме и анализираме, а все по-рядко чувстваме. Страх ни е да рискуваме, но който никога не опитва – винаги губи. А който много мисли – няма време за любов.

Какво ще кажете вие? Колко нормални двойки познавате?”

Люси Иванова