Аз съм онази. Онази, която се смее. Онази, която танцува. Онази, която винаги има какво да каже, но понякога предпочита да замълчи. Онази, която понякога е тиха и кротка, а друг път е ураган и буря.

Онази, която плаче, без да се срамува от това. Онази, която показва чувствата си, независимо дали на някого изглежда смешна, защото е ЧОВЕК!

Аз съм онази, която обича – силно, истински, отдадено. Дава всичко, без да мисли дали ще остане за нея. Да, такава съм – раздавам се безкрай и понякога страдам от това. Много страдам.

Аз съм онази с многото мечти, с надеждите, че животът може да бъде още по-красив, по-цветен. Онази, която не може просто да стои и да чака нещо да се случи, онази, която действа, която лети. Онази, която иска човекът до нея също да има крила, да мечтае, да върви напред. Да вървим напред, заедно! Да падаме, заедно! Да ставаме, заедно! Да плачем и да се смеем, все заедно!

Защото аз съм онази, която вярва, че „Светът е за двама!“ Ала само ако двамата вървят в една посока. Рисуват мечтите си, строят дома в сърцата си, пеят песента на живота си, танцуват танца на истинската любов, заедно!

Да, аз съм онази, която наричаш и дете, и жена, и буря, и щастие, и лудост, и страдание, и благословия. Онази, която не е за всеки!

Онази, която иска да живее с всеки поет дъх, не просто да диша, а да живее. Онази, която иска да се смее, да плаче, да обича, да създава, да пази, да постига и пак да обича, да страда, да прощава, да дарява усмивки.

Онази, която иска да живее, без страх, макар че животът е страшен! Но е и хубав, нали?