След Онази ще се ожени за първата срещната жена. Тя ще му прави закуски и вечери, ще глади ризите му и ще го целува за довиждане. Такава ще е тази, не като Онази.

Ще му роди две слънца, на които той ще купува книги, които ще нарича с умалителни и ще разхожда по щраусовите ферми. Един ден, докато се боричка с тях, след дългия работен ден, на новия диван, ще падне снимка на жена от нафталиновото му сако, с което не се раздели след първата и последната среща с Онази. И „Тате, коя е тази жена?’“ Тогава Онази ще завали проливно в него. Лицето му ще се заоблачи. Улуците на къщата ще се престорят на вени, по които Онази буйно ще тече. Ще носи със себе си кал и листа от всички години, в които двамата не са били, от всички есени след които летата спряха да бъдат испански и спряха да бъдат лета.

Ще се влее Онази в запушените шахти на сърцето му. Тихо ще прокапе покрива върху него и Онази ще се спусне към устата му в малката капчица пот. И пак „Тате, коя е тази жена?“. „Тази ли… тя е всички жени взети заедно и нито една от тях. Сега кой иска да играе на Криеница?!

Автор: Рене Карабаш