В днешно време много хора избират да останат в натоварващи, токсични връзки, защото се страхуват да бъдат сами или критикувани. Но истината е, че да си „сингъл” не е нито страшно, нито нещо, от което трябва да се срамувате и със сигурност не означава, че сте самотни. Напротив, сигурна съм, че в един момент това е най-доброто, което можете да имате. Ето защо без колебание мога да кажа, че не се страхувам да бъда сама, а да бъда с човек, който не ми дава нищо. Ето защо.

1. Не се страхувам да бъда сама, а да бъда с някой, който не ме оставя да бъда себе си

Мога да се наслаждавам на компанията си. Но ме е страх да бъда с човек, който не приема и не го е грижа за това, което наистина съм. Човек, който не може да приеме недостатъците ми и постоянно се опитва да ме вкара в някаква рамка, от която самият той се нуждае.

2. Не се страхувам да прекарвам време със себе си, а с лоша компания

Не се притеснявам нито да вечерям сама в любимия си ресторант, нито да ида на кино, за да гледам интересен филм. Чувствам се добре в кожата си и не се интересува какво ще си помислят „те”, които да и са. Страх ме е правя всичко това с човек, който не цени прекараното време с мен. Някой, който вижда тези неща като задължения, а не като удоволствия.

3. Не се страхувам да спя сама, а да се будя до непознат

Не ми пука, че си лягам и ставам сама, но наистина ме е страх от мисълта, че някой ден мога да се събудя до човек, когото съм мислила, че познавам добре, а всъщност не е така. Страхувам се, че мога да го видя с други очи и да не е същият мил, чаровен и разбиращ мъж, в когото съм се влюбила.

4. Не се страхувам да правя грешки, а да съм с грешния човек

Грешките са неизменна част от живота и често ни учат на най-важните уроци. Единствената грешка, която ме плаши до смърт, е да отдам себе си на грешния човек. Човек, когото ще трябва да моля за любов и внимание. Човек, който ще ме залъгва с фалшиви обещания и сладки думи.

5. Не се страхувам от разговори, а от празно говорене

Страх ме е да бъда с човек, който само физически присъства на „разговорите“ ни и никога не чува какво искам да кажа. Страх ме е от малките, скучни „раздумки“, когато просто няма какво да си кажем и убиваме времето с празни приказки.

източник: iwoman.bg