Струпването на празници в един ден не е случайно. За някои това е повод да признават своето и да охулват чуждото, а за трети е повод да се търси взаимната свързаност на всичко и на всеки с единното в духовен план битие.

Случаят с датата 14 февруари е точно такъв и особено показателен. На този ден гладната за любов, веселие, просвещение и посвещение човешка душа има възможност да засити своята безметежност и с любов, и с вино, и с познание.

Защото този ден е ден на Св. Трифон Зарезан, наследник на не съвсем гръцкия, а по-скоро тракийски бог на виното и плодородието Сабазий (Дионис), ден на католическия мъченик Св. Валентин, който продължил да бракосъчетава семейни двойки, въпреки забраната на Клавдий Втори и на успението на нашия Св. Кирил Славянобългарски.

Затова 14 февруари е празникът, който ни припомня, че любовта е основата на живота, че тя го прави сладостен като сока на едрите, благоуханни гроздови зърна, опияняващ като идващото от тяхруйно вино и утоляващ духа с най-сакрално познание.

Защото всички ние сме издънки от най-мистичната и загадъчна небесна лоза, която расте в Божественото Свръхсъзнание.

Затова нека в този ден да си налеем вино в чашата на Трифон, да си вземем на душата Валентин и да просветим духа си чрез славянския първоучител Кирил.