Да ти кажа ли какво е разочарование? Представи си, че в един човек виждаш целия свят. Приятелство, любов, загриженост – това са само част от нещата, които могат да се изброят. Не можеш да си представиш живота без този един, единствен човек.
Да ти кажа ли какво е разочарование? Разочарование е, когато този човек си тръгне. Заминава и не казва каква е причината. Питаш – защо? Отговаря – не знам. Лъжа. Малко хора имат смелостта да кажат – не те обичам вече. Още по-малко могат да признаят – имам друг/а. Това е разочарование – когато разбереш, че човекът до теб се е преструвал.
Хората не се променят. Просто свалят маските от лицата. Лошо е, когато години наред се правят на такива, каквито не са. Все пак и маската има срок на годност. Не може да се носи вечно. С времето се изтърква или къса. Става на дупки и през тях се показва истинската същност. Идва момент, в който човекът я маха.
Тогава осъзнаваш, че хората могат да бъдат големи актьори. Много по-добри от тези, които се разхождат по червения килим и са известни в цял свят. Те изиграват ролята, която трае няколко часа. След това отново са себе си. А човекът, който си обичал, е играл една роля години наред. Една и съща роля. Не една година, не две, а много повече. Това е достойно за „Оскар“.
За миг се замисляш, че си бил много наивен. Точно като малко дете, което вярва в Дядо Коледа. Разочарованието също има своята положителна страна. Научаваш се да вярваш повече на себе си и по-малко на другите. Все пак ти си човекa, с когото със сигурност ще прекараш целия си живот.
Такива хора допускат някого много трудно. Имат голяма стена пред себе си. Понякога дори няколко. В крайна сметка си струва да се разбие всичко това. Знаеш ли защо? Човек, който знае какво е разочарование, няма да ти го причини. Хората не искат да направят това, което са им причинили на тях. Друг е въпросът, че понякога става точно така. Съдба.
Да ти кажа ли какво е разочарование? То е израстване. То е точно това, което ти отваря очите. Благодарение на него порастваш. Благодарение на него вече не вярваш в Дядо Коледа.
Автор: Златина Стефанова
Източник: highviewart.com
