„Цялата ми връзка до този момент (вече 2 години) е била абсолютна измама. От първия ден, в който съм започнала отношенията си с човека до себе си, съм била лъгана. Това скромно на вид и възпитано момче с изключително тежък живот се оказа далеч не толкова безобиден, колкото изглеждаше. Израснала съм сред момчета, имам по-голям брат и братовчеди, с които съм израснала. Това винаги ме е карало да си мисля, че мога да се предпазя от определени болезнени ситуации, защото уж „познавам номерата“. Един прекрасен ден още в началото на връзката ни, може би около третия месец, бяхме у тях и седяхме на компютъра, когато видях, че бившата му приятелка му пише. Изненадах се, но не съм дете и макар той да се смути, му казах да й отговори (все пак това, че са имали връзка не означава, че не може да се запази добрия тон, големи хора сме!), а той ми отговори, че не иска да й пише. Мина известно време и се случи така, че аз трябваше да ползвам компютъра му, а той ме помоли да ползвам дори неговия Skype.

Вместо да натисна на абонати бях натиснала на хронология, при което видях,че той нонстоп си пише и се чува с въпросното момиче. Позачудих се при условие, че си спомням последната му реакция и влязох да видя какво са си писали. Ако сега трябва да го направя отново няма, защото прочетох такива неща, че до ден днешен ме е страх да си ги спомня и ми идва да се разплача. За това, което той е казал за мен, за това, което са си казали двамата един за друг и какви ги е вършил. Разбира се, логичната развръзка беше, че се скарахме и почти се разделихме, но някак си реших (убийте ме, но и аз не знам кой ме би по главата, за да го реша) да си затворя очите за това и да опитаме, защото все още бяхме в началото, а и за мен беше НАИСТИНА НЕОБЯСНИМО как го е направил след всичко, което беше направил за мен (наистина невероятни, огромни жестове на подкрепа и помощ, които никой, ама никой никога не съм предполагала, че е способен да стори и то след толкова малко време заедно).

Продължихме връзката си, но разбира се, вече не беше това, което е било преди скарването. С времето животът ни подложи на доста изпитания, които преминахме заедно – от здравословните през финансовите проблеми, както и през куп други неприятности. И двамата доста сме рискували за другия и сме си помагали, имали сме и доста хубави и романтични моменти, но аз винаги съм му казвала или поне на моменти, че усещам, че нещо не е наред. Е май жените имаме не 6-о, не 7-о, не 8-о, а направо някакво милионно чувство, което ни подсказва истината.

Преди време моя приятелка ни помогна (силно казано, но както и да е), но така се случи, че с идеята уж да го защитя, се отдалечих от нея по една или друга причина. Докато бяхме по-близки той се държеше твърде свободно с нея и бих казала, че е имало и някаква близост, но си мислех, че са просто приятели. Той споделяше и с мен, и с родителите ми, и с наши приятели лошото си мнение за нея. Скоро отидох на гости при родителите си и той се забави, тъй като имаше малък ангажимент. Единият ден, когато се чухме ми каза, че случайно видял въпросното момиче пред някакво кафене и не успял да се измъкне от ситуацията да седне с нея на маса. Аз, разбира се, нищо не казах, защото не е невъзможно. След това си дойде при мен и започна да ми разказва, но някак в самия му разказ личеше, че нещо не е както трябва.

Тръгнахме си от родителите ми и се случи отново така, че се наложи да ползвам Skype-а му. Но този път съвсем умишлено погледнах хронологията му и познайте какво видях? Всъщност, моят приятел не се е срещнал с това момиче случайно, напротив. Вечерта преди да се видят са се уговорили за кафе. На моя въпрос: „Да си пропуснал да ми кажеш нещо, или да си забравил, или да си ме излъгал по някаква причина?“, той часове наред ме убеждаваше, че не знае за какво му говоря. На последното питане отговори: „За кафето с … ли става въпрос?“, аз потвърдих. Той ми отговори, че не ми е казал, защото съм щяла да се ядосам. Ами, аз не мисля, че съм толкова страшна. Още по-малко съм убедена, че съм щяла да се ядосам, но това е негово решение. Аз и първия път му казах, че ако някога това да ме излъже се повтори няма да има „втори шанс“… Днес окончателно удържах на думата си и казах, че така не мога да продължавам по простата причина, че аз изобщо не мога да му имам доверие за каквото и да било, още по-малко искам да го дебна и следя.

Големи хора сме и винаги съм твърдяла, че ако един човек не желае да бъде с мен искам да ми каже, защото така ме спира да бъда с човек, който наистина би държал на мен, а не говори празни приказки. Тъжно ми е не знам за кое повече: за това, че го обичам, за това, че съм свикнала с него, за това, че ме е обидил и унизил? Не знам, не знам, не знам. Но е наистина болезнено. Всичко идва, за да си отиде и да остави спомена за нещо, което никога няма да се върне“.