„Не спиш, нали?
Разлистваш сънищата си и търсиш мене.
И ми измисляш нови небеса.
В очите ти от много дълго време
мълчи по-влюбена една звезда.
Не спиш. И аз.
И стъпките ни се пресичат
незнайно как, незнайно и къде.
Усещаш ли как тайно те обичам?
И как очаквам да се спреш при мен…
Не спим. Защо…
Защото във стъклата
се отразява само тишина…
Бих искала да стопля самотата ти,
онази непростима самота.
Не спя. Не спиш…
Тогава ме почувствай.
Почувствай устните ми.
Затвори очи.
Какво като е безутешно късно…
Нали и двамата сега не спим.
Тогава нека просто да се имаме…
Незнайно как. Невидими.
Но близки.
Усещам дланите ти, галещи незримото.
Не мога да заспя без теб.
Не искам…“ …
„Защото ти си моето безсъние…“
caribiana
