Случвало ви се е да се наслаждавате на свободата, която празната ви къща носи. Да изпробвате акустиката в хола, ненаселен от любимия, който току-що сте изпроводили в командировка. Да крещите от кеф, да барабаните по тенджерите, да се пързаляте с чорапи по паркета.
Домът ви е само ваш за цели три дни. Яко!
По средата на едно от любимите ви метал парчета обаче нещо нагло започва да трополи в главата ви. Нормално ли е да изпитвате такава радост от липсата на партньора? Какво означава това? Не го обичате вече. Време е да приключите с тази връзка или…
Едно е да направиш компромис с това или онова, но да събличаш себе си, за да си угоден на някого или на нещо, не си струва раздялата с личното пространство.
Какво ви казва душата на езика на тялото?
Разбираемо, с течение на времето отношенията да придобият по-крехък интимен силует, но адекватно ли е това удоволствие от факта, че за кратко имате пространството само за себе си? Че няма да се спъвате в разхвърляните му чорапи и да залепвате върху петната от кафе в кухнята?
Любовта, за съжаление, доста често залита в обикновеното, съблякла приказните одежди на фентъзи емоциите. И по-добре. Защото ако непрекъснато я набутваме в света на любовния пубертет, как би могла да съзрее?
Любовта си има възраст и ние трябва да й дадем възможност да остарее.
Това, че може да се справите с липсата на мъжа до вас за известен период от време, не означава, че има нещо сбъркано във връзката ви или че той е излишен в това любовно уравнение.
Харесва ви това чувство на власт, когато сте сами за кратко, нали? Чудесно е, че се наслаждавате на живота, когато той е в командировка, и това изобщо не е негативно нещо.
Все едно да има нещо лошо да отидете сама на почивка с приятелки и той да направи същото с приятелите си. Аз самата съм го правила неведнъж, наслаждавайки се на чувство на идилия, без да съм и на йота от съмнението, че на другия морски бряг моят мъж е станал принадлежност на друга жена.
Така де, не е нужно да изпитваме върху гърба си неудобството от прекалената близост на сиамските близнаци. Защо пък от време на време да не си причиняваме спокойно щастие, далеч един от друг?
Ако прекарваме всяка свободна секунда като неразделна двойка, това ще направи ли любовта ни по-уверена и по-неревнива?
Връзката не трябва да ни променя из основи. Едно е да направиш компромис с това или онова, но да събличаш себе си, за да си угоден на някого или на нещо, не си струва раздялата с личното пространство.
Простор, от който имаме нужда всички до един. Защото е здравословно понякога да оставаме сами вкъщи и да крещим от кеф, че няма кой да ръси биологични текстилни оръжия по пода.
Здравейте, аз съм Кексо. Познавам се чудесно и заради това няма да ви занимавам протяжно със себе си. Споделям под сурдинка, че обичам безстрашно. Ненавиждам до крайност наглите хора и съм влюбена в котките. Падам си по млади мъже, даже един от тях ми е съпруг. И твърдо вярвам, че докато ти не се откажеш, съдбата няма шанс. Сбъдвайте се!
Повече от Кексо можете да откриете в блоговете Мястото на Кексо и Двата пора
Текст:http://www.momichetataotgrada.com
