Нека си остане наша тайна, че съм добра. И предана. Че съм пристан и дом. Че съм крепост.Че съм опора. Трудно е да имаш добра жена до себе си. И тя е трудна точно с добротата си. Някак е сбъдната мечта и не можеш да откриеш и един недостатък. Не че не липсват такива, но те я правят някак очарователна.

Не е ли очарователно моето сумтене за дребни неща? Или гримасите, които правя, когато съм ядосана или изморена? Не изпадаш ли в умиление, когато виновно се сгуша в рамото си, ако открия, че съм сбъркала някъде?

И защото съм добра, затова не можеш да си с мен, разбирам. Търсиш предизвикателство – някоя, която да бъде непостоянна и да те предизвиква да ѝ угаждаш непрекъснато. Да се чудиш защо не ти отговаря, защо не пише – нужна ти е драма, за да се чувстваш щастлив. Сякаш всеки път, когато ти отговори, след дни мълчание, да се чувстваш като победител.

Аз не съм такава. Аз съм добра. А ти искаш да съм лоша. Но не да съм мръсница, скрита зад примерни очила, а да съм разглезена лигла. Нужна ти е драма, както вече казах, а аз не мога да ти я дам. Мога да ти даря единствено спокойствие, уют и сигурност.

И затова, моля те, нека си остане наша тайна, че съм добра. Може би ще убедя някого в лошотията си.

Затова нека си остане тайна за света, че моята лошотия е моята доброта.