Той е много раним. Но не си го признава.
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам напролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям…