Ти не си твоята възраст.

Нито размера на дрехите, които носиш.

Ти не си теглото си,

или цвета на косата си.

Ти не си твоето име

или трапчинките в бузите ти.

Ти си всички книги, които си прочел.

И всички думи, които си изрекъл.

Ти си дрезгавия си сутрешен глас.

И усмивките, които се опитваш да скриеш.

Ти си сладостта в смеха си.

И всяка сълза, която си изплакал.

Ти си песните, които пееш толкова силно, когато знаеш, че си съвсем сам.

Ти си също местата, по които си бил.

И онова от тях, което наричаш дом.

Ти си нещата, в които вярваш.

И хората, които обичаш.

Ти си снимките в спалнята си.

И бъдещето, за което си мечтаеш.

Направен си от толкова много красота.

Но изглежда си забравил всичко това,

когато си решил, че си бил определен,

от всички неща, които не си.

„Not“ от Ерин Хенсън