Тези, които ми отказаха любов, ме научиха да обичам себе си!

Когато сърцето ти е разбито, особено за пореден път, единственото, което можеш да направиш, за да се съхраниш, за да останеш цял, е да продължиш живота си! Защото въпреки всичко той продължава! На другия ден те очаква работата, приятелите, семейството, новият ден и всичко хубаво или не чак толкова хубаво, но те очаква да се справиш с него!

Редно е да си събереш парчетата, да ги залепиш и да посрещнеш смело новия ден. Защото всъщност любовта не свършва, нито пък животът, просто ти се освобождава пространство за нещо ново – за друга любов!

Дните на страдание след всяко следващо разочаровaние, стават все по-кратки, все по-смислени, с по-малко драма и сълзи. Защото всяко разочарование е урок! Но докато стигнеш до етапа, в който болката в гърдите ти се струва безценен урок и осъзнаваш, че всичко това е за твое добро, трябва немалко пъти да изтърпиш болка. Любовта е велик учител, но не винаги идва с рози и шампанско. Понякога ти поднася само бодлите и разгазираният алкохол, останал от горчивата нощ – романтика!

Тук обаче не искам да говоря точно за разбитото сърце и разочарованията, или поне не искам да се съсредоточавам върху тях. Искам да споделя как всички разочарования ме научиха на нещо много ценно – да обичам преди всичко себе си!

Всички знаем, че след разбитото сърце животът продължава, но въпросът е какво се случва с нас след това? Очаквано, и често срещано последствие, е разочарованието, което води до затварянето, като предпазна мярка, за да не бъдем наранени отново. Но нали надеждата умира последна, затова се случва да сме с разбито сърце отново. Всеки човек копнее за любов, дори такива, като мен, които подхождат със сарказъм!

Винаги забравях, че първо и най-вече трябва да обичам себе си! Когато обичаш себе си и се цениш, не даваш така лесно достъп до сърцето си. Хората, които се обичат, не си правят експерименти с чувствата си – отварят сърцето си само там, където получават също толкова голяма и искрена любов, колкото дават на себе си!

Ако обичаш себе си, си внимателен, защото знаеш колко струваш, знаеш и колко много рискуваш да загубиш. Не казвам, че трябва да сме хипер предпазливи, мнителни и винаги да обичаме с резерви, а просто да предприемаме действия от позицията на обичащ себе си човек!

Когато искаш да си обичан и ценен, но през очите на другия, поемаш голям риск да останеш пуст, разбит и разочарован. Когато искаш да получиш любов отвън, за да си засвидетелстваш, че заслужаваш любов, но тя ти е отказана, може да останеш с вярването, че не заслужаваш любов и не си достоен за обичане, дори от себе си!

Всички сме имали моменти, в които сме се чудили какво, мамка му, не ни е наред, че отсрещната страна не ни желае. Гледаме се, оглеждаме се, чудим се, вайкаме се, мерим се на кантара, проверяваме си дъха и търсим под леглото причината защо Иванчо или Марийка не искат да прекарат живота си с нас!

Иванчо и Марийка може да си имат хиляди причини, основателни или не, които никак не са причина да си правим пластична операция или да си променяме работата, гардероба, интересите или ценностите. Знам ли, Иванчо може да харесва брюнетки, а Марийка… Марийка обикновено не знае какво иска, все пак е жена (шегичка).

Много съм се чудила защо даден мъж избира друга жена пред мен, и съм правила грешката да се сравнявам с другата. По-важно е, че това не е повод да си мисля, че в мен има нещо нередно. Защото тези, които не се обичат и оценяват, винаги си мислят, че в тях има нещо нередно или са недостойни за обичане, което е резултат от всички други съмнения в качеството на личността.

Това го научих по трудния начин, когато след поредното разочарование започнах да си мисля за всички причини, поради които един човек би ме харесал и поради които не би. Понеже избирам да виждам чашата наполовина пълна, реших да се съсредоточа в положителните ми страни. Резултатът бе, че си намигнах в огледалото, и направо се влюбих (образно казано).

Да, всички имаме съмнения и недостатъци, но в моментите, в които сме ранени, нещо трябва да ни закрепи. Тогава разбрах, че любовта към себе си е най-ефикасното лепило за разбито сърце! Разбира се, това е дълъг процес и усърдна работа, намигането в огледалото не стига, но все пак е добро начало.

Разбира се, ние като хора трябва да се подобряваме. Понякога има основателни причини, много по-дълбоки и сложни, които могат да са спънката за неуспешните ни връзки или влюбвания, но това е друга тема.

Никой, никой не заслужава да му даваш безрезервно любовта си, без да си сигурен, че количеството, което имаш за себе си е повече. Как очакваш някой да те обича, ако ти не обичаш себе си! Ако се опитваш да се променяш, за да си достоен за нечия чужда любов, а не за своята собствена, значи не се обичаш достатъчно.

Аз също съм правила грешки спрямо другите и не съм се отнасяла добре с нечия чужда любов, която ми е давана безрезервно. Тези примери още по-силно доказват теорията и личното ми мнение, с което не ангажирам никого, че даването на любов не бива да се случва току-тъй.

Не плащаме евтино за важните уроци в живота. Даваш нещо ценно, за да научиш нещо, и се молиш да си струва! Не случайно в живота ни идват и си отиват хора. Не трябва да забравяме, че те са тук, за да ни учат, а всичко друго е само бонус. На нас хората ни е слабост и сила, че се привързваме. Трудно пускаме хората, които са си свършили ролята в живота ни. Но…

… в крайна сметка и след най-тежката нощ идва новият ден. Редно е да започне без съжаления и стари преживявания, за да има място за новите, за да има място за по-хубавите! Да има място за най-важната любов в нашия живот първо, а после…

Благодаря на всички, които отказахте любовта, която исках да ви даря, защото ме научихте да обичам себе си, а тази любов е за цял живот!

Автор: Марта Добрева, mishmashstories.com