Понякога ми се иска да бъда мъж! Да бъда мъж, за да обичам жена. Не, не ме привличат жените, привлича ме именно силата на влюбения мъж. Обичам да събирам влюбени мъжки погледи, интересно ми е, затова навсякъде ги търся – по улиците, по заведенията, даже във филмите и книгите, остават като картини в моето въображение.

Виждам ги често, отразени в усмивката на някоя жена, в спокойствието на някоя майка, в щастието на нечие дете. Тези обичащи очи, които правят мъжа, не по-слаб, а по-силен, този поглед, който е загърбил егото някъде далеч и е оставил само любовта. Любовта не е универсална, затова всеки поглед е различен, но някак опияняващо изглежда всеки един от тях.

Не твърдя, че погледа на една влюбена жена е по-малко красив, по-малко опияняващ, но предполагам пълната му стойност може да бъде оценена само от един мъж. Това, което аз виждам във влюбения мъж, този, който е приел любовта си и е уверен в нея, всеки пък ме кара, както да искам някой да е влюбен в мен, така и аз да бъда този мъж, макар и за час да усетя, какво изпитват, да не бъда просто наблюдател.

Ти отново ме поглеждаш, хм, днес има нещо различно, погледа ти много прилича на колекцията ми от влюбени очи. Така ли е? Усещам топлина, струи от очите ти и някак обгръща всичко, една загриженост и покровителство, което се носи из въздуха около мен и ми спира дъха, но същевременно не ме задушава.

Сега една гола душа стои пред очите ми и осъзнавам, че е открита само за мен. Отново ми спира дъха. Чувствам се като в балон, защитена и се нося от любовта ти. Като една малка Палечка, скрита в сърцето ти. Всяко твое докосване е различно, на върха на пръстите ти има нещо, нещо горещо и допре ли се до кожата ми избухва.

Продължавам да те зяпам в очите. Да, наистина приличат на влюбени, дали и моята усмивка сега е като на обичана жена? Сега още по-силно искам да съм мъж, но не който и да е, искам да съм теб, поне за малко, искам да надникна в сърцето ти и да разбера какво е да ме обичаш.

Понякога аз самата не се обичам, така че ще ми е полезно. За първи път обаче усещам тази сила толкова добре, защото е насочена към мен. Толкова време събирах влюбени очи, обаче твоите отнесоха всичките ми представи. Ох, заболя ме устата да се усмихвам, обаче ти продължаваш да ме караш да го правя.

Спокойствие и страст, е не на кристали, но кристално ясно виждам нуждата от теб. Съзнавах, че съм жена, неоспоримо и доказано всеки месец, обаче днес, благодарение на любовта ти, се почувствах наистина такава – деликатна и женствена. Това сигурно е част от силата ти, супер силите на влюбения мъж явно са безкрайни.

Всъщност вече не знам дали искам да съм мъж, нека си остана жена, обичаща такъв. Моите очи също са различни днес, забеляза ли? Влюбени са. В теб. Явно само тогава, мога да видя и усетя напълно силата на твоите. Влюбени. В мен.

Автор: Валерия Минева (Лира) / Източник: Моите мисли за твоите мисли