Знаеш ли, мила, няма значение.

Няма значение дали ще се обади, дали ще ти поднесе букет цветя или ще направи нещо мило за теб. Няма значение колко пъти ще тръгваш и ще се връщаш обратно, без да разбираш нищо от случващото се. Нито това дали той ще ти позволи да се отдалечиш на една крачка от него или на хиляди километри. Няма значение дори дали ще те върне.

Или ще се върнеш сама. И не е важно нищо от това, защото не можеш да избягаш от чувствата си и от писаното. Няма пътека, по която да тръгнеш и която в даден момент да не те върне на пътя ти.

Спри да се страхуваш.

Страхът няма значение, ако не му отдадеш такова и не му влееш сила.

Независимо искаш или не, нещата ще се случат по точно онзи начин, който трябва, а не както си си представяла.

И това дали е направил нещо или не, не е критерий колко и дали те обича. Всеки знае какво живее в сърцето му. Понякога не може да покаже – не смее или не знае как, а може би не иска.

Затова спри да предвиждаш. Спри да ровиш. Просто се остави на течението и любовта сама ще те отнесе, където трябва да бъдеш. Само не включвай егото в играта и не позволявай гордостта да ти диктува правила. Сама ще си попречиш.

Съдбата има чувство за хумор: ще ви събере, за да ви раздели; ще ви раздели, за да ви събере. И все ще е за хубаво. Ако е той – няма значение колко пъти пътищата ви ще криволичат, защото пресичането ще е до края, когато всеки си научи уроците. Ако не е той – пътят към него ще те отведе до човека за теб, дори да не вярваш сега.

Просто дишай. Не сграбчвай от страх. Не се крий от страх. Не се побърквай от страх.

В живота ти няма място да се страхуваш. Няма значение дали ще изгубиш нещо. Ще спечелиш повече. Само обичай. Това е единственото условие.