Наближава Свети Валентин и Любовта ще стане много популярна – поне за ден. Рекламират „50 нюанса по-тъмно” (продължението на „50 нюанса сиво”) като филм, който да изгледаме на Празника на влюбените. Нямам нищо против историята, чела съм книгите. И все пак – хрумва ми, че много по-подходящ за гледане на 14 февруари е La La Land, а не „50-те нюанса”. Струва ми се по-удачно да се празнува романтиката, а не страстта. Страстта е прекрасна, но може да вирее чудесно и без любов. При романтиката нещата стоят другояче…

Когато друг човек те хване за ръка и притежава твоята способност да говори без думи, до вас романтиката разперва паунова опашка.

В този ред на мисли се питам доколко съм динозавър. В днешно време да признаеш, че си романтичка, е почти обидно. Кога тази дума стана синоним на глупачка, наивница, старомодна, леко луда? И отмря ли понятието още с миналия век, с черно-белите филми и с мюзикълите? Днес също се опитват да правят романтични филми, но рядко им се получава. Вероятно прекаляват със захаросването, с имитацията, с прокрадващия се цинизъм на новото време…

Какво е романтиката? Дали е определен жест, мила дума, букет цветя? Неведнъж съм ставала свидетел на имитации на романтика. По-лошо е от откровена липса на такава. Някои хора всъщност не разбират понятието. И в това няма нищо лошо. Стига да не се опитват да го имитират…

Романтиката е отвъд думите и действията, тя комуникира с невидим език.

Романтиката е душевна и естетическа чувствителност, която не се заучава и имитира. Не казвам, че се раждаш с тази способност, но определено я усещаш още като дете, като подрастващ. Вълнуват те перестите облаци, огънят на залеза, мирисът на нощта, шепотът на гората, устремът на птиците, танцът на душите, чудото на дъгата, разказът на мелодията, милувката на морето… Затова когато друг човек те хване за ръка и притежава твоята способност да говори без думи, до вас романтиката разперва паунова опашка. Тогава всеки поглед, закачка, докосване могат да бъдат романтични. Всяко място може да трепти от чувство, всеки миг – да разтопява самотата около сърцето…

Романтиката е коктейл от лично отношение, красота, нежност, хумор, загриженост, внимание, фантазия, откритост, извънвремие… Тя е да се почувстваш у дома в очите на друг човек. Да се усетиш разбран, оценен, обичан заради това, което си. И всичко това да ти бъде показано с отношение, с тишина, с неизмерима близост…

Романтиката е отвъд думите и действията, тя комуникира с невидим език. За хората, които не го владеят, тя винаги ще си остане загадка и дори измислица. Не се опитвайте да им я обясните. Това е все едно да разясняваш чудо на невярващи. А романтиката е именно чудо – прямо, деликатно и прекрасно…

Признавам, че в живота ми е имало моменти, в които съм се отказвала от тази магия. Било е твърде болезнено да вярвам и копнея за нея в циничен свят и с прагматични партньори. Но тя неизменно ме е намирала пак – чрез книги, филми, фантазии… За да разбера един ден, че съм безвъзвратно заразена с романтичност и всъщност не искам да се излекувам. Мога да имитирам липсата й, когато се наложи, мога да потискам цветовете й под сив разум, но вътрешно не искам да я изтръгвам от душевността си. Разполагам с нещо специално, което ме обогатява, а не е повод за срам…

А вие, момичета, романтички ли сте? На мен можете да кажете. Аз няма да ви помисля за лековерни и неадекватни спрямо реалността… Пожелавам ви романтиката да ви съпътства често, извън филмите и празниците. Избродирана от двама души, които могат да я разпознаят и претворят!

 

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.

Текст:http://www.momichetataotgrada.com/