Мислех си, че раздялата ни ще ме унищожи. Че физическата болка, която усещаше сърцето ми никога няма да спре. За мен беше невъзможно да събера парченцата на счупената си любов. Беше ме страх да си представя какъв би бил животът ми без теб, бях сигурна, че ако те няма няма да се чувствам като себе си никога повече.

Беше ми непосилно трудно да се вдигна отново на крака, костваше ми много безсънни нощи, разговори със себе си и с приятели, писане на писма и сълзи. Всичко това обаче имаше смисъл, най-после осъзнах, че всъщност тъгата ми никога не е била само за теб.

Раздялата ни означаваше да пусна да си отиде от мен момичето, което вярваше в теб, вярваше в нас. Да се разделим беше равно на това да кажа „довиждане“ на дома ни, на общите ни спомени, на местата, които посетихме, на това, което бяхме изградили с толкова много любов.

Да пусна връзката ни да се отиде от мен означаваше да пусна момичето, което бях с теб да си тръгне и да приветствам новото ми аз.

Беше ме страх да я погледна в очите и да й кажа „Здравей, добре дошла, ти можеш много повече, отколкото смяташ, ти си силна, независима, красива и влюбена в живота.“ Беше ме страх да затворя зад себе си вратата на този епизод от живота си и да продължа напред, за да се превърна в ново момиче, което е щастливо и свободно.

Всъщност ми беше трудно да се разделя със стария си живот, със старите си мечти и да създам нови. Нов план за живота си без теб. План, който вероятно съдбата е искала да следвам през цялото време, а аз съм забравила.

Не ме разбирай неправилно, да те оставя да си тръгнеш беше болезнено. Усещах физическа болка в тялото си, това ме накара да загубя смисъла на живота си, плаках както не бях плакала от дете.

Това обаче ме накара да разбера коя съм и коя винаги съм била. Ще продължа да бъда себе си и без теб.

Виж, да те пусна да си отидеш всъщност означаваше да се разделя с момичето, което се страхуваше да загуби човека, когото обича. Означаваше да се разделя с момичето, което винаги поставяше нуждите на другите пред своите, което винаги те чакаше с отворено сърце да се прибереш, което изостави себе си и мечтите си.

Да се разделя с момичето, което не беше винаги вярно на себе си.

Вече не съм това момиче.

Разделих се с нея, с нейната несигурност, с романтичната й представа за теб, с това как тя винаги мислеше най-доброто за хората, които обича и които я разочароват.

Запознай се с новото момиче в мен. Тя не е ядосана, а е силна, знае какво заслужава и не се страхува да го преследва. Тя е смела, вече разбра, че трябва да поставя себе си преди другите и да не позволява желанието й да бъде с някого да я разруши.

Тя е горда, самоуверена, сама …

Следва собствените си мечти …

Тя е щастлива и пожелава същото на теб.

Автор: Ева Лъчезарова