Всички ние, рано или късно, се изправяме пред лицето на загубата, но тайно се надяваме, че хората, които обичаме, ще се върнат при нас, че раздялата е само сън, от който ще се събудим.

Внезапно започваме да ценим важните за нас хора, готови сме да им простим всичко, само и само да не ги загубим, но истината е, че заедно с тези, които си отиват, преживяваме собствената си смърт… и боли…, защото губим части от себе си, които никога няма да се върнат.

Боли толкова много, че започваме да търсим вина – в себе си или в някой друг. А всъщност, за да си спестим тъга, страх, скръб… бягаме от най-болезнения, но и най-важния житейски урок – този, че хората умират, тръгват си от нас… безвъзвратно, завинаги, а ние трябва да намерим начин да продължим.

 

„Откраднат живот“