„Представяш ли си да ме обичаш!? Представяш ли си да ме водиш на любимите ми места и да говорим!? Или да мълчим… Представяш ли си да се усмихвам само заради теб!? А ти да ме обожаваш всякаква. Аз ще съм непокорна, ще те учудвам, ще съм дете и момиче, и жена.

Да вали, а ти да ме носиш на ръце, за да не ми се намокрят краката. Представяш ли си!? Да се напия и да говоря смешно, да ти разказвам романтични истории. Да ме целуваш, а когато не го правиш, да мислиш само за мен… Да ядем круши. Да се къпем в река, която се намира почти на края на света.

Да ходим на почивка. В планината. В дървена къщичка, с голяма камина. Да пием вино. Да ти обличам дрехите. Сутрин да се бием със снежни топки. А после да дойде Коледа. Представяш ли си!? Да празнуваме с моето и с твоето семейство. Да ги наричаме нашето семейство.

Представи си след време как ще изчезне. И всичко останало също. Ще си отидат приятелите, ще изсъхнат реките. Ще изгаснат камините. Ще ми умалеят дрехите ти. Ще имаш възможност да ме целуваш постоянно, а няма да го правиш. Може би ще си се отказал от всичко останало, заради мен, без да го знаеш. И вероятно ще си щастлив, че си споделил живота на някого, без да правиш много усилия. Просто с едно обичане. Или с едно представяне… Представяш ли си да ме обичаш!?“

Автор: Любомира Петева

Източник: myvelikoturnovo.com