Ако трябваше да изброя най-абсурдните галени имена, които са използвали гаджета един за друг – Боже, щеше да ми се отвори много работа! То не са животни, видове храна, че понякога и някакъв вид сливане на срички, които по никакъв начин не работят помежду си. Но има едно определено, което винаги ми обръща стомаха – „душичка“.

По принцип в душата няма нищо лошо – ако сме късметлии, всеки си има по една. Когато бях на 17 и тогавашното ми гадже ме нарече така, приех, че това е начин да изрази чувствата си, дори се опитах да гледам на тази „душичка“ като на комплимент – все едно казваше колко съм добра, мила, грижовна.

След време се случи най-лошото – започнах да се възприемам като „душичка“ – държах се по-мило, отколкото бих се държала, отговарях с „няма нищо“, когато всъщност бях готова да представя поне 5 хронологични аргумента защо дефакто има нещо, правех се, че не е обещавал да направи това, което не е направил и такива глупости.

Тогава не можех да обясня как ме кара да се чувствам тази дума, затова, когато го помолих да спре да ме нарича така, се извиних с думите „Явно феминистката в мен надделява понякога“. Не само, че се чувствах унизена, но чувствах и нужда да се извиня за това.

Години по-късно щях да знам точно какво ме дразни в това глупаво обръщение – снизходителността, омаловажаването, поставянето в позиция на нещо беззащитно и безхарактерно. Всеки път, когато се обърнеше към мен така, се чувствах като някакво бездомно животно, на което се радваш, което те гледа малко глупаво, зависи от теб и дори е малко смешно.

Затова днес, каквото и да правя, както и да говоря, каквото и да работя и както и да се държа, съм си дала официално обещание никога, по никакъв начин (дори с крайчето на малкия пръст на левия крак) да не попадам в това определение – „душичка“.

Автор: Мадлен Аспарухова, highviewart.com