НО ВИНАГИ ЖЕНА

Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят.
Понякога очите ти са океани –
в тях влюбени делфини плуват.
Понякога са действащи вулкани,
но не разруха носят, а лекуват.
Понякога душата ти е бряг,
на който уморено акостирам.
Понякога е непрогледен мрак –
не виждам, но те винаги намирам.
Понякога си яростна вълна,
която като лодка ме помита.
Понякога… Но винаги жена –
любвеобилна, страстна, дяволита.

Румен Ченков