Здравей,

днес ще ти направя подарък. Подарък с две остриета. Mожеш да го вземеш само за себе си и да го оставиш да пререже гърлото, сърцето и надеждите ти. Можеш и да го пречупиш през своята призма и да го предадеш нататък.

Всички постоянно живеем с илюзията, че трябва да даваме само и единствено положителни емоции на хората, да им носим така необходимия заряд, който да накара очите им да заблестят и душата им да залети високо в небесата. Аз може да искам много да ти дам радост и щастие, но когато ги нямам, какво да ти дам тогава?

Ще бъде много егоистично, ако не ти подаря нещичко, затова ще ти подаря най-скъпото си – болката си. Това е може би най-съкровеното и пазено нещо от всеки човек. Толкова по-лесно е да се смееш пред някого, отколкото да заплачеш с глас, нали?

Мисля, да разчупя рамката на нормалното и да ти подаря болка, да предам болката си нататък, но не с цел да те нарани и обезобрази, а с цел да ти покаже най-тъмните ъгълчета на душата ми. И ако след всичко, което виждаш отново избираш мен, so be it.

Тъгата може да бъде градивна, много по-градивна от щастието понякога. Добре са го казали хората, че не можеш да бъдеш истински щастлив ако преди това не си бил истински нещастен. Затова аз ще ти подаря сълзите си в 8 сутринта, липсата си на желание за живот през работния ден, невиждането на смисъл във всичко, което ме заобикаля.

Ще ти подаря апатията ми, ще ти подаря най-тежките си рани, ще ти подаря малките часове на нощта, в които се свивам на кълбо и ме болят дори костите от грешките, които направих и уроците, които взех от тях. Ще ги предам в ръцете ти, докато все още кървят, за да се стреснеш. Или ще ги хврълиш в паника зад теб, или ще започнеш да ги разглеждаш бавно и внимателно, за да видиш откъде точно кървят.

И може би когато разбереш, ще знаеш защо съм това, което съм. Защо реагирам така бурно на нещата, които за теб са незначителни. Нека раните и спомените ми да ти говорят. Оставям ги да ти разкажат за всичко, което сме преживяли с тях. Ще ти подаря и страховете си, онези най-тъмните.

Ще ти подаря и списък с нещата, които ме побъркват всеки ден. Ще ти подаря целия си емоционален багаж, пък ти прави каквото искаш с него. И не, няма да го прехвърля върху теб, а ще ти го подаря. Защото именно в този емоционален багаж се крият отговорите на всички въпроси, които ми задаваш.

След като разгледаш подаръка си внимателно от всички страни може би ще разбереш. И ако все още искаш да ме разбираш и обичаш както преди, тогава го хвърли, защото вече няма да ми е нужен. Няма да е нужен и на теб. Предавам ти болката си, за да ме разбереш, за да ме обикнеш още повече.

И ако не се уплашиш от всичко, което видя, можеш спокойно да останеш до мен, за да си направим нови белези, заедно. Обещавам да внимавам. Обещавам да внимавам повече. Обещавам, ако ми дадеш болката си, да разгледам всяко парченце от пъзела, преди да го захвърля в лицето ти.

Защото единствено ако успеем да се освободим от тази болка, ще направим място на онова така наречено щастие, за което мечтаем.