Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно…
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също –
любовта, оцеляла на дъното.
Нека никога не се завръща!
Нека да се стопи във тъмното!
Обявявам на търг и мечтите ми –
ще са нечии, срещу замяна –
вече да не вали от очите ми,
и у мен капка чувство да няма!
Да забрави душата ми всички
дето с мръсни ръце я бесеха
и разкъсваха я на срички,
докато не намрази себе си…
Подарявам живота си! Писна ми
този, който дотук изживях!
Всяка своя лъжа, всички истини,
всеки свой добродетел и грях…
Подарявам без право на връщане
всички спомени, пеещи нощем…..
всяко свое проклето „Обичам те”
всеки поглед…
и още…
…………….и още….

Докато не остана празна.
Докато нямам пулс и рима.
Щом престана да самонаказвам
белотата ми, че… я има.
И сърцето ми ще е изстинало.
После ще се родя, ще тичам…
Но сега подарявам миналото!
За да мога пак да (се) обичам!

Автор: Павлина Соколова