fbpx

Победи убиеца на твоето самочувствие

Независимо дали някое дете в училище те е нарекло смешна или гаджето ти от гимназията те е обвинило, че си мелодраматична, малките коментари могат да се загнездят някъде дълбоко и… да навредят на твоята собствена представа за себе си. Тук ще разбереш как най-после да ги оставиш да си отидат.

Победи убиеца на твоето самочувствие
Победи убиеца на твоето самочувствие

Свръхчувствителна ли? Грешиш.

Преди 15 години, Лили, която сега е на 27 г., преживяла нещо, което си спомня и до днес – разглеждала снимки с най-добрата си приятелка и брат й, когато той изведнъж казал: „Лили, определено изглеждаш по-добре на живо. Не си особено фотогенична!“. Въпреки че знаела, че той се опитва да бъде мил, тя приела само лошата страна на чутото. „Почувствах се унизена…“, спомня си тя.

Оттогава насам, Лили бяга от фотоaпаpaтите или застава най-отзад винаги, когато приятелите й искат да се снимат. В редки случаи се съгласява да присъства на семейни снимки, но само защото знае, че може да изтрие тези, на които не се харесва как изглежда. „Не съм се снимала от години“, казва Лили. Днес тя е успешен брокер във фирма за недвижими имоти и е уверена в почти всеки аспект от живота си, но все още се страхува от фото обективите.

Вероятно ти се е случвало някой познат да направи напълно несъзнателно коментар за теб, който много да те обиди. „Независимо дали ги осъзнаваме или не, всички ние си създаваме убеждения за нас самите въз основа на това, което другите хора са ни казали“, казва психологът Бартън Голдсмит, автор на книгата 100 начина да повишиш самочувствието си. „Те могат да варират от дребни неща, които обикновено винаги ни нараняват, до коментари, които впоследствие преобръщат изцяло живота ни“. Независимо дали са истина или не, тези убеждения се заключват в съзнанието ни и стават толкова устойчива част от нашата представа за себе си, че изобщо не се съмняваме в тяхната достоверност. И понеже никога не ги подлагаме на съмнение, ние им позволяваме да ни попречат да разгърнем целия си потенциал.

Ако допуснеш коментарът на леля ти, че „сестра ти е по-умната от двете“, да те спре да завършиш висшето си образование или ако заключиш чувствата си, защото момчето, с което си излизала в гимназията, те е нарекло „свъхчувствителна“, значи е дошло време да включиш Ignore на идиота, който го е казал и да продължиш нататък. Само така ще можеш да бъдеш себе си и да правиш каквото искаш, без да позволяваш на емоционалния ти багаж да те дърпа назад.

Победи убиеца на твоето самочувствие
Победи убиеца на твоето самочувствие

Подвеждащи думи
Непрекъснато чуваш разни коментари за себе си – позитивни и негативни. Повечето минават покрай ушите ти, но някои ги помним. Според експертите, тези думи, които ни е трудно да забравиш, обикновено отговарят на един от четири фактора. Първият фактор е когато някой  каже нещо отрицателно за теб в особено чувствителен и уязвим етап от живота ти, например – в тиийнейджърските години или през първата година в университета. „Тогава всяко по-особено мнение за характера или способностите ни ни прави голямо впечатление, защото се появява в такъв етап, когато изграждаме личността си или се чувстваме несигурни“, обяснява д-р Сюзън Малоук, клиничен психолог в Ню Йорк. Когато някой и даде оценка в този период от живота ти, си по-склонна да му повярваш, защото тогава си най-несигурна в себе си.

Вторият фактор е кой дава коментара. Когато си дете, най-много се обиждаш от критиката на родителите или роднините си, казват психолозите. След пубертета обаче обръщаш най-много внимание на мнението на приятелите или връстниците ни. През 20-те и 30-те си години си много по-ужасена, ако някой колега подчертае недостатъците ти, отколкото ако го направи майка ти.

Засягаме се също и когато забележката се отнася за нещо, което харесваме или ценим в себе си. Според специалистите, ние имаме много концепции за себе си, например: външен вид, университетски знания, социални умения или физическа активност и сме по-чувствителни, когато чуем негативен коментар за нас в сферите, с които се идентифицираме, докато коментарите в други сфери не ни обиждат. Затова, ако си състезателка по плуване, вероятно ще се разстроиш, ако чуеш от треньора си, че не се стараеш достатъчно, но няма да се обидиш, ако някой ти каже, че не можеш да говориш пред публика.

И накрая, някои коментари теобиждат, защото част от теб също ги споделя. „Ако се чувстваш несигурна в себе си и някой потвърди мнението ти, в съзнанието ти това става факт“, казва Голдсмит. Това се е случило с Ана, 34, на която един приятел й казал, че през първата година в университета била голяма флиртаджийка. „Мислех, че съм общителна по хубавия начин, но малка част от мен се притесняваше, че понякога правя погрешно впечатление на хората“, казва тя. Впоследствие тя започнала да си поставя всевъзможни ограничения при комуникацията с другия пол и на мъжа, с когото излиза сега, му били нужни няколко месеца, за да разбере, че тя също го харесва.

СТРЕСИРАЩИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
Отстрани един критичен коментар може да изглежда напълно безобиден, но „той е форма на емоционална травма“, обяснява д-р Малоук. И проблемът е, че чувстваш ефекта от симптома на травмата всеки път, когато паметта ти заработи, при това точно толкова силно, сякаш ти се случва за пръв път. „Когато мозъкът ти разпознае, че сме въведени в територия, която ни е разстроила в миналото (виждаш фотоапарат или усещаш, че флиртуваш) той изпраща сигнал на тялото ти да се стреми да избягва травмата, като предизвиква прилив на адреналин и задейства избягващо-защитна реакция“, казва докторът. Симптомите са учестено сърцебиене, изпотени длани и поруменели бузки.

Когато усетиш това ужасно чувство, обикновено решаваш да го избегнеш, като учителката Елена, 32, която се стресира всеки път, когато трябва да напише някакъв официален документ, защото преподавателка в гимназията веднъж й казала, че това не й се удава. В университета тя молела приятелите си да редактират всичките й курсови работи, преди да ги предаде и все още се паникьосва, когато стажантите я помолят да им напише препоръка. „Първата ми реакция винаги е: „Не искаш да го направя. Само ще ти навредя“, казва тя. В резултат, тя започнала да отлага всички неща, свързани с писане, които изниквали в процес на работата й и да изпипва всичко до най-малкия детайл, преди да го предаде.

Но експертите твърдят, че като отказваш да се изправиш лице в лице с несигурността си, така всъщност само я подсилваш, защото не се лишаваш от възможността да се убедиш в погрешността й. Ако не си добра в нещо, като избягваш да го правиш, няма да станеш по-добра. „Ако не застанеш срещу страховете си и не ги преодолееш, те ще продължат да ти пречат“, казва д-р Голдсмит. Ще пропуснеш много приятни изживявания, нови възможности и социални контакти, което рано или късно ще се отрази и на работата, връзките и приятелствата ти.

Този вид чувствителност към критика не е присъща само за жените: мъжете също преживяват тежко отрицателните коментари за себе си, но просто не говорят за това. Оказва се, че жените умеят много по-добре да изразяват емоции като тъга и болка. Докато мъжете ги задържат в себе си и продължат напред с убеждението, че са издънки, защото някой веднъж им го е казал. За щастие нашата откритост ни помага да преодолеем тези негативни мисли за себе си веднъж завинаги.

Победи убиеца на твоето самочувствие
Победи убиеца на твоето самочувствие

Продължи напред
За да разклатиш тази представа, с която си живяла от години, се изисква малко решителност. Според специалистите, повечето от нас знаят на някакво ниво, че тези неща, които сме чули  по свой адрес не са истина, но продължаваме да се убеждаваме в противното. Ние сме склонни да използваме коментара, който предизвиква несигурността ни като „доказателство“, за да му вярваме – само и само за да не кажем, че е бил неверен! Но това е един лош и измамен кръг.

Най-важното, което трябва да направиш, е да осъзнаеш източника на неувереността си. Ако един и същ негативен коментар изплува отново и отново в съзнанието ти, като това, че не си толкова хубава, колкото хората около теб, върни се назад към времето, когато си го чула и към човека, от когото си го чула. След това се опитай да проумееш разликата между фантазията (това, което някога са ти казали) и реалността (това, което е вярно в момента). Понякога всичко се свежда до това да си зададеш няколко въпроса, като: „Защо смятам, че този човек е бил прав тогава? И дали той е прав и днес?”. Също трябва да помислиш над това кой е бил този човек, какво е значел  за теб и доколко може да му се вярва. Ако е била просто по-голямата ти братовчедка, която, когато си била на 10г., ти е казала, че жените във фамилията са били много надарени – и те е накарала да се чувстваш като грозното патенце, защото тогава все още си нямала гърди – значи е време да осмислиш ситуацията и да осъзнаеш, че тогава си растяла и си била уязвима на тема „външен вид“. Дори може да осъзнаеш, че представата на братовчедка ти за „надарена жена“ безспорно не е била много достоверна.

Когато рухнеш и започнеш да мислиш защо един коментар може толкова да те засегне, просто го остави в миналото. Понякога си способна да преминеш през това мислено, докато друг път имаме нужда да се изправим с някакво физическо доказателство, че кофти информацията вече не е – или никога не е била – истина.

Това проработило при Лили, която откачала само при мисълта да позира за снимките на сватбата си преди година. Неин приятел фотограф настоявал да я снима няколко седмици преди големия ден и й показал резултатите. Според д-р Мълоук най-добрият начин да се успокоиш, когато ти се налага да направиш нещо, което те кара да се чувстваш неуверена е да си изясниш какво се случва в момента (някой те снима) и как се чувстваш (притеснена и ядосана) и да се научиш да различаваш двете неща. След това реагирай малко по-различно от обикновено. „В началото се чувствах много неудобно, но след 10 минути свикнах с обектива“, казва Лили. „Приятелят ми ми помогна да открия от кой ъгъл се получават най-добрите снимки и след това видях с очите си, че наистина изглеждам страхотно!“.

В началото ще бъде предизвикателство да преодолееш притеснението си. „Това изисква практика, но не е трудно“, казва д-р Мълоук. Ще помогне също и ако признаеш на някой приятел как се чувстваш и го помолиш за искреното му мнение.
Колкото повече доказателства, които противоречат на формираното в миналото ти убеждение, откриваш, толкова повече това убеждение ще за почне да избледнява. Когато Елена чула от стажантите си, че препоръките й са им помогнали да си намерят чудесна работа, осъзнала, че тя, може би, не е била толкова зле с писането в крайна сметка. „Все още съм нервна, когато трябва да пиша, но увереността ми расте всеки път“.

Много от нещата, за които се чувстваме неуверени, не се основават на истина, а на злополучен сценарий. Може би нямаш гласа на Риана или не си фотогенична като Алесандра Амброзио, но какво от това?! Важно е да осъзнаеш (и да си повтаряш редовно), че никой не е перфектен и че може да не те бива в едно нещо, но пък си невероятна в много други неща…. Разбери, че всеки си има слаби места. Да, те имат способността да въздействат на живота ти, но само ако ти им позволиш.

Текст:cosmopolitan.bg

Close