Науката и възпитанието представят два различни процеса, свързани с двояката дейност, която се извършва във вътрешния живот на човека. Те разкриват сложното душевно естество на човека, който е заставен от върховните природни закони да работи за организиране на своя вътрешен свят, за поддържане на ред и хармония в него.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще се получат обратни резултати.
Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите на Природата.
От правилното разбиране на тия цели зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност, насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване; то е така необходимо, както здравото тяло за здравия ум.
Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване наблагородни мисли и добри желания в живота на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя наистинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.
Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм.
Петър Дънов, из „Науката и възпитанието“, 1896 г.
