Ужасена, отвратена, погнусена!

Така се чувствам всеки път, когато на стената ми във Фейсбук случайно излезе Пепеляшка.

Те са много, но аз наистина не мога да ги различа, затова ще говоря за тях в единствено число, като събирателен образ на прехода, който ги опропасти.

Като във всяка приказка ще започнем с нещо леко драматично – Пепеляшка в повечето случаи е израснала в провинцията или в краен квартал на София.

Преди да се научи да пише се е научила да рисува веждите си дебели, като може би е търсила ефекта със загадъчния поглед на Моника Белучи, но по-скоро ги докарва като мустака на Филип Тотю.

Устата й също е трябвало да бъде като на Анджелина Джоли, но уви Бубето от кварталния салон за 200 лева не може да направи нещо повече от кокошо дупе, което никак не е малко, защото гарантира първите триста лайка.

Така тя вече е готова за пазара на плът.

Първо ниво е да намериш някой, който да ти напълни сутиена. Тук вече попадаш сред жестока конкуренция – т’ва Григор Димитров на „Аустрелиън Оупън” е нищо в сравнение със „Студентски Оупън”.

След люта битка в категория „кючек” печелившата си тръгва със сравнително млад и сравнително богат мъж, от когото след добро изиграване на „50 нюанса сиво” на сутринта получава чек за силикон, който често изглежда сякаш го е правил чичо Митко – гумаджията, който след пенсия припелчева на черно в гаража.

Накрая финалистките гордо позират с новото попълнение в тялото си пред палма в Дубай. Винаги обаче печелившите са сами…

А дали се крият от жена му, дали се крият от баща си или просто в правилата на приказката е забранено да се снимаш с орисника – никъде не се разбира.

Какъвто й да е отговрът от него лъха много самота. Самота, която е умело прикрита със селфита от екзотични дестинаци, от снимки с 99 рози, маркови чанти и скъпи бижута, олицетворение на една евтина „любов” без лице и име.

И понякога оглеждайки се в дебелите им вежди, закриващи празните им очи ме обхваща страх, защото не, аз наистина нямам отговор – откъде тръгва тази зараза  „празнодушие”?

Дали се предава по полов път, дали е генетично заложена в семейството или пък я хващаш от кофти приятелка.

Знам само, че това е нашият бич и наказание, защото, докато ние цъкаме и се вайкаме за тях сякаш са изключение, те се разрастват, като епидемия и се превръщат в едно „светло бъдеще” на България!

Бъдеще, което дори духовно вече изглежда, като едно кофти силиконово изпълнение на чичо Митко от гаража!