В началото той е човекът, заради когото правиш всичко на драго сърце – изпадаш в дълбока нелегалност за приятелите си, обръщаш гръб на бурния социален живот, на който си свикнала, позанемаряваш кариерата, сбогуваш се със самостоятелните планове. След няколко месеца обаче той се превръща във виновника за това, че от забавната и супер готина личност, на която непрекъснато се случват куп интересни неща, ти си се превърнала във вечно мрънкащо за вниманието му мекотело, недоволно от живота си. А дали не трябва да се сърдиш единствено на себе си? Често се случва така, че заради силните си чувства към другия и желанието да му угодиш по всякакъв начин, забравяш напълно своите потребности и се превръщаш в скучна, безлична, обсебваща… пиявичка. Напълно доброволно и несъзнателно. Направи справка с тези най-често срещани признаци на въпросния синдром и ако ти звучат до болка познато, нанеси съответните корекции. Преди здраво да си оплела любовните конци!

САМОСТОЯТЕЛНИТЕ РЕШЕНИЯ
Какво се случва?
Явно ставаш блондинка по душа. Довчера така добре се оправяше с всички изникващи кофти казуси, а днес какво ти става, че изпадаш в паника от най-миниатюрното проблемче и едва дочакваш вечерта да се наплачеш на рамото на любимия?! Естествено, че когато ти се повреди колата и имаш гадже, ще му звъннеш да те спасява. Жените карат колите, не ги ремонтират. Обаче защо отново автоматично прибягваш до помощта му, когато имаш някакъв проблем в работата, неприятности в семейството, неразбирателство с приятелка, крив и нервен ден без конкретна причина. Както е тръгнало, скоро ще очакваш да даде вещо мнение по проблемите на цикъла ти, кой цвят боя за коса би ти отивал най-много (и коя марка е най-щадяща), какво е най-добре да правиш в обедната си почивка и… впрочем ти обади ли се днес да го питаш какво ще вечеряте, че да знаеш какви продукти да напазаруваш?

А какво трябва да се случва?
Да ограничиш размера на прехвърлената отговорност. По-лесно е да обвиняваш някой друг за (не)случващото се в живота ти, обаче погледни фактите –  в момента едно 3-4-годишно дете е по-самостоятелно от теб, защото има свое мнение по всички въпроси и си го отстоява с нокти, зъби и тръшкане на земята + яростно ритане с крака. А ти отдавна си прехвърлила тази възраст и би трябвало да можеш да се грижиш сама за себе си. Разбира се, любимото ти същество с готовност би поело част от товара ти, защото те обича и иска да ти помогне. Но той си има достатъчно свои проблеми и не може да влачи нонстоп и твоите. Така де, тогава ти къде ще си в цялата работа, наречена “твоя живот”?

ХОБИТАТА
Какво се случва?
При първата удала ти се възможност тръбиш, че обожаваш киокушин кай. В компания обясняваш колко си била добра и до кой колан си стигнала, как на еди-кой си спаринг си успяла да пребориш мъж, два пъти колкото теб, какво означават уширо и ката и как се изпълнява дзуки… все едно че последно си била в залата преди два дни, а не преди две години. Ами страстта ти към планините? Боже, преди беше същинска високопланинска коза, 4Х4! Нямаше връх, дето да ти се опре! Някой каза ли “изложба”? О-о, как рисуваше ти! Дори ти предричаха блестяща кариера в Художествената академия, ама на – каква превратна съдба! – отдавна не си хващала четка, като не броим латексирането на стените, а тушът и темперните бои изсъхнаха и ги изхвърли. Една вечер обаче не друг, любимото ти същество – какво предателство! – те прекъсва с жлъчната реплика, че е крайно време да престанеш да лежиш на стари лаври и да си чешеш езика, а да преминеш към действие.

А какво трябва да се случва?
Няма да се лъжем – той те хареса на прима виста заради сладката ти външност. Но хлътна здраво, защото му беше интересно с теб. Защото ти можеш да говориш за хиляди забавни неща, които са ти се случили, можеш да правиш интересни разбори на последните филми и постановки, които си гледала, можеш да му разкажеш любопитни факти за професията ти, или за областта, която ти е слабост, както и за множество места, понеже си вечно в движение, можеш да… тоест, можеше преди. Днес не можеш да му кажеш нищо ново и интересно, защото такова не ти се случва. И докато не възобновиш всички тези мънички свои страсти, които те карат да се палиш и то-о-лкова харесват на другия пол, няма да върнеш нито интереса на любимото същество, нито своето собствено усещане за щастие и удовлетвореност.

КАРИЕРАТА
Какво се случва?
Опитваш се да се съсредоточиш в монитора пред теб. И изведнъж установяваш, че си отворила сайт с хороскопи и четеш зодията му. От няколко дни не си го навестявала, как можа! Я сега да поровиш пак за астро начини да го задържиш, да преговориш еротичните му ахилесови пети, да провериш любовната ви съвместимост на 10-ина места. Какво толкова, ще отнеме само 5…. я, виж ти, 50 минутки. Е, нужно е човек да се поразсее, нали така? Хм, той работният ден свършил. Нищо, утре ще наваксаш. Вечерта обаче, напук на всичките изчетени зодиакални стратегии, се скарвате жестоко. И на другия ден единственото нещо, което се върти в главата ти, е скандалът ви… Вдругиден се сдобрявате и ти през 10 минути му пишеш сладки смс-и, и-мейли и му звъниш на час, за да му кажеш “Здрасти, мило, аз само да ти кажа, че ми липсваш…”

А какво трябва да се случва?
Трябва да се поучиш от мъжете, да си седнеш на задните професионални части и в офиса да забравиш за темата чувства. Не можеш? А как го правеше, докато нямаше връзка? Естествено много по-лесно е да се хванеш за нечия пола, но ти отдавна си голямо момиче, което си изкарва хляба само. И това беше едно от нещата, които твоят човек хареса в теб от самото начало – ти рязко се отличаваше на преобладаващия фон от мрънкала, чиито способности се изразяваха в това да разпознават марките на скъпите автомобили, да са в час с последните модни тенденции, да поназнайват малко география, благодарение на посетените екскурзии, и да владеят изкуството на елементарното манипулиране на мъжете (тоест, лигавенето).

ПРИЯТЕЛИТЕ
Какво се случва?
Синдромът на изпадането в нелегалност. Тресеше ви и двамата доскоро. Толкова бяхте погълнати един от друг, че въобще не ви пукаше за съществуването на всички останали хора на тоя свят. И изобщо защо имаха нахалството да се опитват да ви уреждат разни срещи, като така крадяха от времето, което можехте да сте само двамата и което минаваше като една секунда? Ех, вълшебни времена… Сега обаче той започна да те пренебрегва – да се уговаря да излиза с тайфата си под носа ти, два пъти седмично при това!, и после най-безсърдечно да ти обяснява как е добре и ти да звъннеш на своите хора. Скандали, сълзи, молби, увещания, цупене… вече нищо не дава желания ефект да си го задържиш.

А какво трябва да се случва?
Петък вечер – гости и запиване с един от най-добрите ти приятели, защото преживява краха на поредната любовна история. Много кофти момент, сама знаеш как е. Така че трябва на всяка цена да си до него – може и да не иска да говори много, ама ще иска да има на кой да вика “наздраве”. Както той беше до теб преди време и попи всички фази на отчаянието ти – от бурни “благословии” през безпочвени излюзии “ще се върне”, до алкохол, разреден със сълзи – при раздялата с бившия. Задължително възобнови и графата “вечер за вършене на щуротии по женски” – сещаш ли се колко сладко беше преди, когато се прибираше по първи петли и сама се превиваше от кикот на стълбището, понеже какво друго ти остава при спомена за всички щури неща, които натворихте в рамките на някакви си четири часа? Е, кой друг може да ти даде подобен тип изживявания и да бъде неотменно редом и в добро, и в лошо?

СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ
Какво се случва?
Вчера моя позната отказа поредното ми предложение да направим една “Арена” с аргумента „Мишо не може днес.“ След което прехвърли вината, че не е стъпвала вече половин година в кино, на нещо-неподозиращия Мишо, който напоследък никъде не я водел. Опитах да й обясня, че може да отиде и без него. Отговорът гласеше „Ама защо да излизам сама, като си имам гадже?“ А сега де, желязна логика… Аз, бидейки жена, действаща на принципа „по-добре сама, отколкото зле придружена“, изтръпнах при мисълта, че може да ми се наложи да си гледам филми вкъщи през доста голяма част от живота ми. След като поразсъждавах над темата, положението стана още по-трагично, защото същата тази причина спираше моята позната да: 1. запише курс по аржентинско танго – мечта, толкова добре отлежала, че ако беше в течно алкохолно състояние в дъбова бъчва, щеше да струва луди пари; 2. излезе на кръчма или дискотека някоя вечер –  макар че дори след затягането на законодателството във връзка с влизането ни в Европейския съюз тези деяния все още да не се окачествяват като углавни престъпления 3. направи почетна обиколка по магазините, последвана от 3-часово кафе – къде е непосилността на това изпълнение, питам?! 4. се разходи до пещерата Съевата дупка – ако почака още малко, нищо чудно някой да я приватизира и да я  превърне в… уникална бирария, да речем. И т.н.
Проблемът е там, че с реализирането на желанията й отдавна се занимава не тя самата, а… Мишо. На който е тикнала в ръцете насила въпросните задължения.

А какво трябва да се случва?
Да престанеш да се държиш като нечия играчка, която чака заветния момент да дойдат и да си поиграят с нея. Имаш далеч по-важна и смислена мисия на тоя свят от ролята на кукла на конци. И намирането на подходяща половинка е само една част от нея. Сигурна си в това, нали? Тогава хващай юздите на желанията, жаждата за забавления и личната си легенда!

Текст:cosmopolitan.bg