Опасността идва не от самия проблем, а от нашето отношение към него

Ако сега ви е трудно, винаги можете да намерите опора в самия себе си, щом се събудите и осъзнаете откъде идва проблемната ситуация.

Опасността идва не от самия проблем, а от вашето отношение към него. Когато го смятате за важен, вие давате енергия на махалото.

Нужно е да осъзнаете, че във всяка проблемна ситуация махалото иска от вас или да напрегнете сили и да се борите, или да отпуснете ръце и да се поддадете на унинието. Не бива да правите нито едното, нито другото.

Но нали нямате опора, изгубили сте стожера на увереността си, какво ще правите?

Увереността ще се появи, когато се събудите и осъзнаете каква игра се води. Ще се усмихнете: „А, ти ли си, махало? Ама сега не ще ме хванеш толкова лесно.“

Повече не сте марионетка. Вие сте свободен.

Тълкуване

Когато човек не познава правилата на играта, околният свят започва да му се струва плашещ и враждебен. И тогава обхваналото го чувство на самота и потиснатост го кара да заспи и да се подчинява на волята на обстоятелствата.

Когато се сблъскат с досадна неприятност или сложен проблем, хората дават енергия на махалото и чувстват безпокойство, силите им отпадат, ситуацията ги гнети. Човек или се намира в бойна готовност, или отпуска ръце. И едното, и другото не е нормално и поражда стрес и депресия.

За да намерят опора, хората се отдават на тютюнопушене, наркотици, алкохол или други средства. Но резултатът е, че попадат в робство на нови махала.

А е необходимо единствено да се събудят и да погледнат играта с очите на зрител, без да слизат от сцената. Веднага ще лъснат всички подводни камъни, сякаш морето внезапно се е изпарило. Точно тогава можете да намерите опорна точка в самия себе си.

Самото разбиране какво става е достатъчно. Дори само това знание ви дава сигурна и спокойна вяра в себе си, защото неувереността произлиза от страха пред неизвестното.

А когато знаете всичко това, сте способни да превърнете живота си в осъзнат сън наяве, а следователно и да поемете контрола над ситуацията.

Вадим Зеланд, из „Принципи на транссърфинга“, 66. Опората