Кралица Марго ни е позната от едноименния роман на Александър Дюма-баща, но тя е действителна историческа личност, при това с богат интелектуален живот. Считат я за предшиственик на литературни салони, които стават популярни средища през 17-18 век и продължават да битуват и в наши дни.

Маргарита Наварска

Дворът на Маргарита в град Нерак е един от центровете на литература, наука и изкуство на Западна Европа. Прекрасно образована, надарена с поетически способности, кралицата привличала към себе си поети от различни школи, хуманисти и волнодумци, преследвани от Църквата. Нейното покровителство и гостоприемство ползва цвета на Европейския Ренесанс — Гийом Бюде, Клеман Маро, Бонавантюр де Перие, Пиер дьо Ронсар, Декарие, Еразъм Ротердамски.

Маргарита пише лирически стихотворения, весели мадригали, рондо, сонети, дори епиграми, от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против религиозния фанатизъм. По подражание на „Декамерон“ от Бокачо създава сборник от разкази под заглавието „Хептамерон“. Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на духовенството, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива аскетизма. Съчиненията на Маргарита Наварска отразяват, характерното за нея, напрегнато религиозно-етическо търсене и съчетават медитативност, а понякога мистицизъм съчетан със суховатост на стила. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си, което по принцип е нормално с напредването на възрастта, особено имайки предвид по-ниската продължителност на живота в онова време. Тя напуска света на живите 57-годишна.

Голяма част от стихотворенията на Маргарита излизат в състава на сборника „Перли от перлите на принцесата“ (маргарита от гр. перла), който излиза през 1547 г., две години преди смъртта на кралицата.

„Хептамерон” е преведен на български от Красимир Петров и е издаден от „Народна култура” през 1986 г.

AFISH.BG