Една от причините да те обичам,
е че си безкраен. Като небе.
А другите са в шепота на тиха сричка,
и в синьото на необятното море.
В топлият дъх на юлският вятър,
обгръщащ нежно крехките ми рамене.
В тишината след аплаузи във театър,
в една усмивка, и в какво ли още не!
Насъбрах във душата си толкова обич,
че във всичко търся някакъв сакрален зов.
В нещо истинско. И Ярко. Като слънчев лъч,
в който да побера цялата си любов.
И едва ли ще останат чувства неизказани,
обети неддадени и несбъднати мечти…
Важно е любовта ни да е безкраен празник.
Знаеш ли? – Обичам те! Нужен си ми само ти.

Още от Darini – Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.