Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече – обичай ме!

Не се щади – обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си – със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги – и никога

ти няма да си глупава – обичай ме!

И да си зла – обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество –

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения – прощавай ми

внезапните пропадания някъде –

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги –

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.