Когато човек излиза от тежки отношения, известно време остава в мислите си ,закотвен за трудната ситуация, в която е бил. Нужно му е известно време да се освободи от убедеността, че той може да промени нещо може, преди да пристъпи към решителни действия – с други думи към физическата раздяла.

Такова усилие може да е например търсенето на информация по темата, на статии, в които максимално точно се описва подобна ситуация. Жената може да се опитва да покаже на партньора си сходни примери на този, в който се намират: „Ето, виж, тук пише същото. Тук е описана нашата ситуация.“

Може би предполагате какъв би бил отговорът на отсрещния: агресия и дори обиди, или пълна незаинтересованост.

Но какво очаквате? Когато сочите нещо с пръст, значи именно там е болката. Всеки един модел на поведение е психологическа защита от душевни рани. Това са изработени с години с стратегии на поведение, които позволяват относително безоблачно съществуване, без да бъде засегната целостта на личността.

Но човек може да се промени! Само в един случай обаче: КОГАТО ТОЙ ПОИСКА!

Може би смятате, че можете да се превърнете в този мотиватор, заради който или въпреки който ваш близък може да се промени? Не се ласкайте! Вашето влияние е не по-голямо от това на прогнозата за времето. Партньорът ви може да се приспособи към вас така, все едно да си вземе чадър, защото навън вали, но да промени структурата на личността си – едва ли!

Ако този човек в един момент престане да се самосъжалява и да си мисли, че животът му не е това, което иска или, че е нещастен, или за нещо друго… Или ако в съня му просто го сполети прозрението, че не иска да промени положението си, ето тогава всичко е възможно.

Но вие вече ще бъдете далеч от епицентъра на взрива. По-добре дори да не бъдете в обсега на ударната вълна. Защото да си признаете нещо от сорта „аз сам съм причина да ми се случи това, което ми се случва в живота…“ е достатъчно трудно изпитание. Като правило причината за неуредиците и за несполуките в живота се приписват на този, който е най-близо. Това не е онзи гняв или вид отмъщение от сорта „виж-какво-щеше-да-се-случи-ако-мен-ме-нямаше“. Това е по-скоро тихата увереност, че всеки човек има правото да бъде този или с този в себе си, с който е в двойка, в партньорство.

Дори това, че е временно (а ние винаги сме временно в партньорство) не ни дава право да се опитваме да променяме другия.Ние сме отговорни само за себе си. Раждаме се отделно един от друг и си отиваме сами. Всеки от нас има свой собствен ритъм на живот и предназначение. Вашата воля има силата да променя само вашия собствен живот. И не трябва да си мислите, че сте в състояние да повлияете върху нечия друга съдба. Оставете на спокойствие другия, заемете се със себе си.

Един от принципите в работата на психолога е да не се опитва да разрешава проблеми на клиента, без негово разрешение. Но без да си го разреши сам, той не би дошъл при психолога. Добре е и вие да следвате това златно правило на Вселената: не е необходимо да се намесвате, ако не ви помолят.

Станете творци на собствената си съдба – това е най-доброто, което можете да направите за живота си. Ако някой трябва да се промени заедно с вас, това ще стане. Вие ще се превърнете в мотиватор единствено със собствения си успех, със собствената си промяна.

Ако другият не се вдъхновява от вашия път, той очевидно има свой собствен път. Ще вървите редом с този, чийто път се доближава до вашия.