Една статия на д-р Хосе-Алберто Раймонди.
Взаимоотношенията в една връзка, била тя краткосрочна или продължителна, могат да се развият така, че в един момент вече да не е желателно да сте заедно.
Причините за раздялата? Те са безброй, понякога те са привидно външни за двойката: преместване в друга държава, непреодолими разлики в интересите и в жизнените проекти, например, когато единият не иска деца, докато на другия това е най-голямото му желание.
Други пъти те не са толкова очевидни. При всички случаи обаче, те са отражение на много интимни елементи, които в един момент затрудняват поддържането на тази връзка.
Тогава трябва да се вземе трудното решение дали да се продължи напред – заедно или поотделно. Несъмнено в процеса на вземане на решение ще се намеси и чувството за вина на единия или дори на двамата партньори. Вината може да доведе до поддържането на една нежелана връзка за неопределено време, така се натрупва болка и страдание между двамата, а това може да бъде безкрайно мъчително.
Не винаги е необходима една напълно достатъчна причина, за да се обоснове раздялата. На хоризонта на решението за продължаване или не се появява един тайнствен, нелогичен елемент – енигматичен като самото влюбване. С други думи, логиката на разума не е в състояние да обясни нито любовта, нито липсата на любов.
Дори и в случаите, когато става ясно, че раздялата е най-добрият вариант, може да ни обладае силно неспокойствие. Това „безпокойство“ може да се прояви като необяснимо лошо настроение. Тази промяна в настроението може да е в отговор на мислите, които се изплъзват на съзнанието.
Тогава често без мотив или видима причина е налице огромна тревога, човек е разфокусиран, неспокоен, не спи добре. Важно е да се отбележи, че след раздялата това витаещо чувство не е толкова насочено към партньора, който си е отишъл, а към това от нас, което сме изгубили с него. Дори спокойната и приятелска раздяла води води до загуба на част от себе си.
Ако раздялата е по-скоро едностранна, усещането за изоставяне или несправедливост може да бъде тригър на много чувства и мисли, които са така екстремни, че ни подтикват да вземаме необратими решения.
Накратко, една раздяла наистина чупи нещо, което не може да се поправи и не може да се замени. В този смисъл, старата поговорка „Времето лекува всичко“ не ни е достатъчна, за да започнем да гледаме напред. Раните от любовта са истински „болки“ от случилата се загуба. Загуба, заради която е нужно да се мине през един своеобразен процес на траур.
Не винаги е лесно да се приеме мъдростта, която ни се натрапва отвън, но не сме стигнали сами до нея. Действително „животът продължава“, но за доста време той може да продължи безцветен и безвкусен. Изходът не винаги е да се намери някой или нещо, което да замени връзката, така че всичко да се върне към привидната нормалност.
Понякога тази стратегия води до прибързани избори, които в крайна сметка ни водят до нова загуба. И когато това се случва отново и отново, болката, изпитана всеки следващ път, намалява способността ни да се наслаждаваме и да продължим напред. Преодоляването на една загуба, може и трябва да бъде възможност, за да открием нови неща за себе си.
Източник: milaswellness.com
