Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
… И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
(Възпитана съм просто… не е вярно…)
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде – не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.