Интимността надхвърля споделянето на тялото, искам да споделя душата си.

Лесно е да намериш любовник. Има достатъчно желаещи участници по целия свят: мъже и жени, които не искат нищо повече от момента, от първото докосване, начина, по който две тела се сблъскват като умиращи звезди и създават изцяло нови галактики.

Толкова е просто да попаднеш в обятията на някого, да се хвърлиш в леглото му, да научиш езика, който говорят пръстите му върху кожата ти. В секса можем да открием или изгубим себе си, да се насладим на дълги моменти на свобода и блаженство, в които нищо друго не съществува освен устните и ръцете, както и звукът, който дрехите издават, когато падат.

Но самият факт да бъда с някого не е способен да ме задоволи. Интимността надхвърля споделянето на тялото ми; искам да споделя душата си.

Искам да плача грозно в безопасността на ръцете му и все пак да се чувствам красива.

Искам да се опитам да стана сутрин и той да ме придърпа обратно в леглото, да ме целуне със сутрешен дъх и рошава коса и да ме подържи още малко или пък да ме погъделичка, докато успея да се измъкна и се отправя към банята. Но така или иначе топлината му ще остане с мен през целия ден.

Искам да ходя на мачове, да гледам ярките светлини под лятното небе, с прекалено скъпа бира и сувенири и да гледам как очите му се сбръчкват по ъгълчетата, когато ми се усмихва и хваща ръката ми всеки път, в който отборът му осъществи добра атака.

Искам да пътувам до екзотични места с него, да чувам начина, по който се опитва да произнесе чуждите думи, да опитаме вкусни и отвратителни храни, да гледаме залеза над море, което е на половин свят разстояние от дома ни.

Искам да не ходя по-далеч от дивана, да прекарам уикенд, в който има само телевизия и пижами, похапвания без истинска вечеря, да гледаме лоши и безкрайно интересни предавания, да лакирам ноктите си, докато той повдига краката ми и ги поставя в скута си.

Искам да го гледам как спи на слабата светлина, която прониква в стаята ни през нощта и да се зашеметя от разкритието, че ми липсва, докато спи.

Искам да лежа будна в ранните сутрешни часове, рамо до рамо с увити в тялото му крака и да си говорим за всичко и за нищо, за времето, в което родителите ми ми изпратиха цветя, когато спечелих състезанието по правопис и как той се е почувствал, когато баща ме у напуснал дома им за последен път.

Искам без да искам да изгоря вечерята и да трябва да изляза за спешна пица в 9 вечерта, леко подпийнали заради лунната светлина и един друг, стоящи от една и съща страна на масата, защото отсреща ни се струва като твърде голямо разстояние помежду ни.

Искам да му пиша с червило по огледалото, „Обичам те“, изписано върху пара, да намира бележчици в джоба си, на които има написани от нашите шеги, които ме карат да се изчервявам, да си спомням, с нетърпение да чакам да се прибера.

Искам да се запозная със семейството му, да го запозная с моето и да ги обичам или мразя, но най-вече просто да ги приемам и да създадем заедно свое собствено семейство.

Искам да се смея с него и да плача с него, да го отблъсквам и след това да го притискам към себе си, докато почти не може да диша, да празнуваме добрите времена и да скърбим в лошите, да разрешаваме проблемите си с разговори или да си мълчим гневно, да си лягаме наранени и да се будим простили.

Не търся просто любовник. Искам някой, който да е моят човек, моят омар, моят господин. Искам да се влюбя, да бъда влюбена и да остана влюбена в най-добрия си приятел!

Автор: Силвия Дупчанова