Предлагам ти преди да прочетеш статията да вземеш един лист и да се опишеш накратко. Каква си ти? Какви качества притежаваш? Какви са силните ти страни? Не отлагай това за после. Направи го сега, за да можеш да получиш максимум осъзнаване по темата.
Когато си готова със списъка, подчертай с един цвят типично женските качества, които си изброила, а с друг цвят – качествата, които традиционно се приемат като мъжки. Например в едната група са: нежна, търпелива, всеотдайна, суетна, а в другата – упорита, борбена, силна и т.н.
Не казвам, че за една жена не е добре да е борбена и упорита, да постига резултати. Напротив! Стига да го прави по женския начин – потопена в потока на привличането на случванията в живота си. Тогава всичко е наред. Проблемът идва, когато започне да преследва целите си на всяка цена, да воюва и да доказва силата си пред света.
Жената е силна в своята слабост. Вероятно си чувала това и друг път. Въпросът обаче еосъзнаваш ли го? Прилагаш ли го в живота си?
Знаеш ли кои са най-женските думи? „Не знам“ и „не мога“. Когато си позволиш да ги кажешискрено и от сърце, винаги се намира някой друг, който да може и да знае. И обратното – колкото по-чужди са ти те, толкова повече ще ти се налага да правиш всичко сама.
Какво чувстваш когато казваш „не знам“ или „не мога“? Срам, безсилие? Тревога? Помисли си кога в твоя живот са те хвалели, когато си демонстрирала, че знаеш и можеш? А има ли ситуации, в които са те порицавали, когато не си успявала да се справиш с нещо?
Може би имаш ясен спомен кога си взела решението, че ще си можеща и знаеща? Възможно е да е станало на толкова крехка възраст, че да ти се струва, че буквално си родена с позицията „знам и мога“.
Оцени обаче какво ти носи тя. Имаш ли живот с лекота? Чувстваш ли се щастлива да вършиш всичко сама или това те изморява? Често ли си казваш: „Писна ми! Не мога повече!“, докато мъкнеш пазарските чанти, боядисваш стените или едва влачиш куфара си нагоре по стълбите?
Много от жените, които идват на семинарите ми, са готови да изкрещят „Писна ми!“ с пълни гърди. Те са задъхани от състезания и себедоказване, от мъже, които паразитират на техен гръб.
Проблемът не е в мъжете обаче, а в това, че тези жени, потопени в мъжката енергия на случването, не могат да си позволят да кажат „не знам“ и „не мога“ и да потърсят силно рамо, на което да се облегнат. Така те самите се превръщат в закрилник за себе си.
Темата с „не знам“ и „не мога“ може да бъде продължена и с умението да се наслаждаваш, да получаваш удоволствие от живота. Жените, които винаги знаят и могат, са залети от задължения, от очаквания. Бързат, за да свършат всичко за тези, които се нуждаят от тях.
Жените, които си позволяват да потърсят помощ и смирено да признаят, че понякога не знаят и не могат, разполагат с време за себе си и нуждите си. От тях никой не очаква да го спасяват, да го отменят в задълженията му.
Ако имаш нуждата да промениш себе си и отношението си към света, за да започнеш да живееш с лекота и радост, ти предлагам една първа стъпка към това.
Помисли и обещай пред себе си кое е женското качество, което ще започнеш да развиваш? От какво имаш нужда, за да се усетиш като жена, силна в своята слабост?
След това напиши КОИ са първите стъпки, които ще предприемеш, за да развиеш това качество и КОГА ще ги направиш. Нали знаеш, че и най-дългото пътуване, започва с една първа крачка?
Желая ти успех!
Автор: Наталия Кобилкина
