Преди да се омъжи, баба ми, както съм чувала (а съдя и по една-две семейни фотографии), била красавица с буден ум и дух, жадуващ свобода и справедливост. Как и защо тази жена е отстъпила пред социалната желателност и се е превърнала в обичайната пребрадена, облечена в тъмни дрехи фигура с физиономия, излъчваща мирова скръб, вероятно е дълга и сложна история, за която са необходими и по-голяма задълбоченост, и повече търпение…
Смятам за чиста проба лицемерие твърденията на дамите около моята възраст, че животът вече е за по-младите.
Нещо подобно се случи и с моята майка. Всички тези редни и нередни неща, за които се пледираше и които нямаха много общо със смеха, свободата и лекотата… Сякаш веднъж смачкана, женската виталност старателно се включва в армията на онези, които искат, обявявайки ги за безсрамници или поне за лекомислени, да задушат недозадушените свои сестри, все още пърхащи наоколо, независимо че вече отглеждат деца, та даже и внуци.
Да си призная, самата аз навремето, пресмятайки на колко години ще съм, ако представете си, съм жива в новия ХХІ век, се виждах като една такава лишена от желанието си да се киска сериозна женица без собствен живот. Оказа се, че нахалната ми самодостатъчност, здравословният ми изначален егоизъм, смехът, търсещ всеки повод, за да се излее, не се промениха с годините. Те останаха с мен, заедно с необходимостта от цвят в дрехите и аксесоарите, с любопитството и повика на пътищата. Вероятно станах малко по-толерантна – не скачам веднага и не се насочвам по „овнешки“ към онези и онова, което не одобрявам, чат-пат поемам дъх и понякога дори се замислям, преди да се хвърля в „битка“. Интересно ми е да пробвам нови облекла, чантите и обувките все ми изглеждат малко. Въпреки че имам любим парфюмен аромат, не отказвам нов. За храната и виното даже не искам да се отплесвам.
Смятам за чиста проба лицемерие или самовнушена подчиненост към „етикета“ на социалната желателност твърденията на дамите около моята възраст, че животът с неговата забавност вече е за по-младите. Напротив, успях да докарам децата си живи и здрави до възраст, в която могат да се грижат и да са отговорни сами за себе си, което е равносилно на чудо и подвиг. Справих се с разните там стандартни битовизми, образование, работа… Даже първата ми котка си отиде от старост, а не поради някое мое недоглеждане и разсеяност.
Сега е времето да съм лекомислена. Затова с удоволствие ще вървя по улицата, както казва големият ми внук, „наконтена и самодоволна“. Просто самотата не ме плаши – самодостатъчна съм си въпреки удоволствието от общуването и обичта. Без които все пак не мога.
Текст:http://www.momichetataotgrada.com
