Колкото по-студено става навън, толкова повече топлина търсим в дома си и в прегръдките на партньора си. Вярвам, че нашата женственост цъфти в изплитането на взаимно подхранваща връзка, в свързването с другия. Вярвам, че всяка жена носи женска енергия, но често израстваме на място, където не са ни научили как да се грижим за нея и в резултат тя израства  слаба и недохранена. С недохранена женска енергия във връзката ти, тя няма живот, сочност, нежност, присъствие, сила да бъдеш уязвима.

Уязвимост означава да си без защити. Вярвам, че всяка защита си има своето място и е нужна за сърцето и душата. Проблемът е, че живеем твърде много пазейки се, твърде много на сигурно и твърде много самотно, дори да имаме партньор до себе си. Истинската връзка не се случва във физическото, тя се случва във вътрешния свят, тя се случва, когато имаме отворено сърце, когато събудим ума и тялото си, за да разберем и да вникнем какво е да обичаш и да си обичана. Когато свалим своите защити и допуснем другия в нашето дълбоко и интимно пространство.

Много жени разбират уязвимостта като слабост или загуба на контрол. Една жена може да бъде истински уязвима, не когато е слаба, недохранена, молеща за любов, а когато действа в света от усещането, че е достатъчна, че е пълна, че е силна да бъде себе си, такава каквато е. Вътрешната уязвимост дава пространство на естествената ни същност, на контакт сърце със сърце.

Всяка друга всъщност се пази, не обича достатъчно себе си и търси да вземе от другия, другия да я напълни, другия да и даде обич и усещане за достатъчност. Такава жена трудно умее да подхранва и да плете топлина и уважение във връзката си.

За да стигнем до състоянието да бъдем истински уязвими е нужно да се срещнем с болката, която стои зад всяка преграда, която сме поставили пред сърцето си. Нужно е да я изпитаме в тялото си, да я преживеем в дълбочина и да я пуснем да си отиде, да я погребем в мир. Само така може да станем по-силни, по-зрели и да живеем с повече естественост и обич.

Колкото повече се пазим да  почувстваме натрупаната болка от миналото, толкова по-малко истински можем да обичаме и всъщност се чувстваме по-празни и недостатъчни. И дори другите да ни обичат, там във вътрешното ние се чувстваме сами, защото сърцето ни е затворено зад бариера и любовта не стига до него. Започваме да искаме повече и повече, а всъщност в нас има достатъчно обич, стига да и отворим и почистим пътя към нас и другия.

Тъмнината навън е най-подходящото време, за да погледнем навътре, за да се свържем с болката, за да отворим път на обичането. Каня те да си направиш следното упражнение. За мен то беше много докосващо, вярвам и за теб ще е така.

Отдели си 2 часа, най-добре вечерта. Пусни си нежна музика, запали си свещ и се загърни с меко одеалце. В дневника ти за душата и сърцето отвори на нова страница и я раздели на три колони. В първата опиши едно под друго всяко събитие от 0 до 20 годишна възраст, което си преживяла като нараняващо и болезнено. Във втората колона на всяко събитие, опиши какво решение/вярване си взела за себе си. В третата как ти се е отразило на взаимоотношението ти към теб, другия и света, на изборите ти за партньор, работа, живот.  Позволи си да погледнеш открито своите вярвания/решения. Те си имат своята история. Бъди внимателна към себе си, позволи си да изпиташ болката от преживяното.

Само когато смело погледнеш миналото си, уважиш болката си и видиш своите бариери пред обичането, може да започнеш стъпка, по стъпка да избираш нови вярвания за себе си и да изплиташ връзка с повече истинска уязвимост, естественост и обич.

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

Марина Байрактарова е Консултант по женственост и връзки, Психолог, създателка на „Бъди Вдъхновяваща Жена”.

П.П  Сподели на близките на сърцето си и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.