„Живеят само влюбените, oстаналите просто съществуват!” Това е казал Шекспир и е бил много прав.Любовта е онова чувство, което те кара да погледнеш на света от по-хубавата страна, да се усмихваш без причина, просто ей така, да се раздаваш на другия, без да искаш нещо в замяна.

Любовта е прекрасна!

Но казват, че дори и това прекрасно чувство си има срок на годност. В един момент всички пеперуди в стомаха ти изчезвали, тръпката вече не била същата и всичко се превръщало в привързаност и уважение.

Ето точно в такива моменти, обаче, ние не трябва да се отказваме, а да направим всичко възможно да запазим онази искра, която поддържа връзката ни.

Да покажем на своя любим/а, че нашата любов е вечна, че няма срок на годност, че тя не се „разваля”.

Точно в този момент, онези малки жестове и неочакваните приятни изненади могат да спасят връзката ни.

Спомняте ли си кога последно подарихте цвете на любимата си без причина или пък кога приготвихте романтична вечеря на вашия партньор, просто за да го зарадвате?

Допитах се до няколко човека, които ми разказаха кои са най-хубавите неща, които са правили за любимия човек и как са били изненадвани и те.

Теодор, 29 години„

Спомням си една много хубава изненада, която ми направи едно момиче. Запознах се с нея през 2013 г., излизахме известно време. Усетих, че е доста по-заможна от мен и неслучайно й направих намек, че не обичам и не искам големи подаръци, имайки предвид, че ми наближаваше рожденият ден. 2 седмици по-късно дойде и рожденият ми ден. Бях запознал момичето само с един мой приятел, като й бях споменал и къде работи той. В деня на рд-то ми тя държеше да ме заведе някъде. Дойде, взе ме с колата и каза: „Само трябва да минем през нас, че май забравих ютията включена”. Викам ок (с леко подозрение). Спирайки пред тях, в момента, в който спря музиката, се усъмних още повече (щом спира музиката, значи иска да сляза и аз, а защо да слизам и аз за една ютия…) Слязох, влязохме в тях и тя ми каза: „Отивам до тоалетна, ти влез ей там”, посочвайки ми хола. Вратата е със стъкло и видях, че е тъмно вътре, леко притворих вратата в тъмнината и засякох силует със скръстени ръце и за стотни от секундата ми минаха следните мисли в главата: „Възрастен човек… това дядо й ли е… защо е на тъмно… може би си почива.. но защо на стол… с фамилията си ли иска да ме запознава… та ние не се познаваме….Реших да затворя вратата, при което отвътре се чу гръмогласно ИЗНЕНАДААААА и гърмежи… (после разбрах, че са конфети).

Поуплашен от гърмежите, се засилих към входната врата, след което се спрях, обърнах се и видях как от стаята излизат всичките ми най-близки познати, които реално бих поканил на рд-то ми. По-втрещен никога не съм бил – момиче, което познавам от 15 дни, ме кани в дома си на рд-то ми, а там всичките ми приятели, които тя самата не познава. Супер подготовка, пълна маса с всичко, тя готвила 2 дни за моя рожден ден… Седнах на масата и 30 минути не казах нито дума на никого, само повдигах рамене. Не бях на себе си, за първи път се почувствах толкова специален за някого.

Е, тази история не завърши както се очаква, седмица по-късно всичко приключи, но изненадата беше прекрасна.

А ето и какви изненади аз съм правил:

Една девойка много си падаше по миньоните. В „Макдоналдс“ с детско меню надуших, че дават такива играчки. Станах рано, в 7 часа, и взех детско меню с такава играчка и с подкрепата на колежката й, с която работи, отидох до офиса й и нахлух с цветя и детското меню с играчката. Тя дори не мислеше, че знам къде работи. Много се зарадва.Дни по-късно в 3 сутринта, докато всичко живо спи, бях сканирал картинки с тея миньони и й облепих цялата кола, огледалата, прозорците… Беше много изненадана и щастлива.”

Атанас, 28 години

„Ще започна с изненадата от мен към жена ми. Предвид, че професията ми е свързана с пътувания и е трудно да наредиш времето, бях измислил да подаря подаръка за рожден ден, 23 дни преди 23-тия й рожден ден. Не е въпросът само в подаръка, а и в начина, по който го даваш.

Вече в деня бях пратил специален букет във формата на кораб, а го поръчах от работното ми място в океана някъде.

Това беше на ниво гаджета, иначе няма нищо по-силно от момента с предложението за брак – то е най-силно като емоция при момичетата.

А ето и от нея към мен:Няма нищо по-хубаво, когато видиш партньора си, че разбира твоите желания. Така тя се беше разбрала с нейни приятели да излязат, а моят футболен отбор по същото време играеха. И излизаме ние на среща да ходим към приятелите й, но се оказа, че отиваме другаде. Тя ме заведе в заведението, където с моите фенове трябваше да гледаме мача. Беше чудесна изненада!”

Автор:Надежда Георгиева