Има такива, които трябва да споделяш с „хазяйката“.

Има такива, които са точно по джоба ти – уютни и топли, но малки и забутани.

Има такива, в които се влюбваш от пръв поглед, но не можеш да си ги позволиш.

Квартири, които са прекрасни, но ще трябва да ги делиш с някого.

Такива, които можеш да си позволиш, но имат нужда от основен ремонт.

И докато минаваш от една на друга квартира, откривайки всички тези неща, силно пазиш надеждата да откриеш онази една перфектна квартира, която ще бъде достатъчно слънчева, просторна, на хубаво място, чиято гледка няма да е към съседния блок. Онази квартира, която ще покрие всичките ти очаквания и разбира се, ще можеш да си я позволиш.

Когато нещастна и наранена от всички неудачни квартири най-накрая попаднеш на Перфектната, ти я гледаш подозрително, но въпреки това я наемаш. Това обаче не те успокоява, не може сред толкова неправилни квартири да съществува такава, която всичко да й е наред!

И тогава започва… първо котката ти къса тапетите в този момент от годината, когато не можеш да си позволиш нови и знаеш, че ще трябва да гледаш скъсаните тапети поне още година. После ти се разкачат кукичките на единственото перде, за което няма маса в света, за да го стигнеш. Изгаря ти бушона в неделя, когато магазинът, от който можеш да си купиш бушон не работи. В дъждовния сезон се появяват хлебарките, а лятото не можеш да се отървеш от миризливки.

В един момент се озоваваш върху купчина скъсани тапети, провиснали пердета и се опитваш да накараш котката да не изяде тази гнусна, носеща зарази хлебарка. Тогава осъзнаваш защо те сполетява всичко това… Заради всички стари квартири, на които не си дала шанс. Не даде шанс на квартирата с хазяйката. Може би можехте да се погодите с нея и тя да ти прави мекици за закуска в неделя? Може би онази втората квартира не е била толкова скъпа, просто трябваше да пиеш повече кафе вкъщи, да излизаш по-малко, да си купуваш само книги на старо…

А какво за онази квартира със съквартирантите? Беше весело, не можеш да отречеш! Нищо, че всеки ден имаше купон, независимо дали си в настроение или не. Имаше купон в петък, събота, дори и неделя. И на теб ти харесваше! Имаше купон и в понеделник, вторник, сряда и четвъртък – какво толкова, ще спиш, когато остарееш, сега си млада!

А онази квартира, която смяташе, че има нужда от ремонт – всички квартири имат нужда от ремонт в един или друг момент. Защо да не го направиш ти? Тъкмо щеше да е по твой вкус…

Затова сега седиш по средата на твоята „перфектна“ слънчева квартира и си даваш сметка, че си наказана за отношението си към всички други квартири. Урокът ти е най-накрая и ти да разбереш, че тревата винаги е по-зелена в съседния двор. Сега е моментът да се реваншираш за всичко, което си направила и което не си направила.

Сега е моментът да направиш основния ремонт на тази квартира. Да, ще ти коства спестяванията, но после всичко ще й е наред! Може да трябва да работиш двойно известно време, докато си стъпиш на краката, но все пак това е твоята перфектна квартира! Тя заслужава да й дадеш втори шанс. Да я поухажваш с нови тапети, да приучиш котката да не ги драска. Да напръскаш за всякакви насекоми, защото на всеки може да му се случи да размъти водата си. Въпросът е да има някой до него, който да го подкрепи в този момент и да му покаже пътя към правилния, ефикасен филтър.

Защото какво сме ние без рамо, на което можем да се облегнем? Една стара квартира с продънени мебели и изгнила дограма. Нима не отиваме всички натам? Просто се надяваме да имаме лоялен наемател, а в най-добрия случай и собственик, който да се грижи за нас до последно, както ние ще го приветстваме в своята уютна, слънчева стая.

Автор: Анна Гротеска, highviewart.com