Калина Паскалева за белезите от любимите хора и уроците, които ни се налага да научим.
Калина Паскалева е журналист по професия. Телевизионен редактор е в bTV, успешно развива кариера като PR, но напоследък се изявява доста активно на писателското поприще. Освен публикациите във вестниците „24 часа“ и „168 часа“, Калина е автор е на две книги: „Дневниците на една курва“ и Седемте смъртни гряха“ – и двете бестселъри, с по няколко допечатки. Сега ARTday.bg ви представя Калина в по-различна светлина, като публикуваме текста ѝ, посветен на любовта и на раните, които оставя в нас. Именно от подобни рани се учим как да продължим напред.
В ЖИВОТА НА ВСИЧКИ НИ ИМА ДНИ, КОИТО НИ СЕ ИСКА ДА БЪДАТ ЗАЛИЧЕНИ ОТ ЗАПИСИТЕ НА САМОТО НИ СЪЩЕСТВУВАНЕ. МОЖЕ БИ КОПНЕЕМ ДА ИЗТРИЕМ НЯКОЙ ДЕН, КОЙТО НИ Е ДОНЕСЪЛ ТАКАВА РАЗКЪСВАЩА СКРЪБ, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПОНЕСЕМ ОТНОВО МИСЪЛТА ЗА НЕГО. ИЛИ ИСКАМЕ ДА ЗАЧЕРТАЕМ ЗАВИНАГИ, ЗАЩОТО СМЕ СЕ ДЪРЖАЛИ ЗЛЕ – УНИЗИТЕЛНО ЕГОИСТИЧНО ИЛИ ГЛУПАВО ДО НЕМИСЛИМОСТ. ИЛИ СМЕ НАРАНИЛИ НЯКОГО И НИ СЕ ИСКА ДА ЗАБРАВИМ ВИНАТА СИ. ТРАГИЧНОТО Е, ЧЕ В ЖИВОТА ИМА ДНИ, КОГАТО ВСИЧКИ ТИЯ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ ЕДНОВРЕМЕННО – СЪРЦЕТО НИ Е РАЗБИТО, ДЪРЖИМ СЕ ГЛУПАВО И НЕПРОСТИМО НАРАНЯВАМЕ ДРУГИТЕ В ЕДИН И СЪЩИ МОМЕНТ.
Всяка сутрин си повтарям, че животът е прекрасен и ние сме тези, които го затормозяваме, мислейки постоянно кой какво ще каже след дадено действие. Ограничаваме желанията си от страх да не бъдем отхвърлени или употребени. А няма как, нито пък е нужно на всички да се харесаме. Бързаме по задачи, четем мейли в метрото, пращаме целувки по вайбър и дежурното – Липсваш ми. Оказва се, че се опитваме да запълним една дупка с друга. „Не можеш да имаш всичко“- ми каза скоро ТОЙ.
Не се бяхме виждали и чували години. Не знаех как живее, а и за да съм честна – не ме интересуваше, или поне така си мислех. Единствената мисъл в главата ми беше да успея – подсъзнателно явно съм искала ТОЙ да види. Е да, видял е и е чул.Ти си друг човек, сякаш никога не съм те познавал. Харесваш ми, но си студена. Какво се случи? Защо избяга от мен преди години?“. Не знаех как да отговоря, потреперих и се опитах да го прегърна . Добре, че звънна телефонът и ни прекъсна. Трябваше да тръгвам към поредната задача. Обещах да се обадя някой път и се обърнах. Зад ъгъла се сетих, че не бях запазила номера му. Не бях фен на отворените връзки в годините. Не се и върнах, за да го поискам. Просто продължих с насълзени очи.
Измина месец. Пореден ден пътувам към работа, слушам музика и гледам през прозореца. Всичко е толкова еднакво и същевременно коренно различно. Поглеждам към телефона си и се замислям какво ли прави ТОЙ днес, мисли ли за мен, чуди ли се как минава ежедневието ми и имам ли белези от целувките му по кожата си. Възможно ли е старата любов да бъде забравена и колко време ни е нужно да я преболедуваме? И уж не чувствам отдавна нищо, а още се вълнувам завива ли го нощем новата жена и чака ли го да заспи в прегръдките й, събужда ли го сутрин със закуска в леглото, оправя ли багажа му преди дежурната командировка … И най-важното обича ли го толкова силно, колкото го обичах аз, прощава ли му, когато я разплаква без да иска и забравя да й се обади, щом е кацнал на другия край на света, мълчи ли си когато види намусеното му лице, разтрива ли ръцете му, когато е уморен.
„В добри ръце ли те оставих, любов? Сърдит ли си ми още, че си тръгнах и избрах кариерата пред теб? Мразиш ли ме за всичките нощи, в които заспиваше сам, а аз скитах по пътищата, търсеща новини и опитваща се да помогна на хората, наранявайки и пренебрегвайки те? Прости ли ми за всичките пъти, в които те обвинявах за своята безпомощност? Защото аз не можах… И днес не мога, след толкова много години. Гледам снимката ти, грижливо скрита в телефона ми… Обичала съм те много, но не съм го осъзнала. Не съм разбрала и кои са важните неща – не парите, не кариерата, не фалшивите усмивки… А твоето сърце. Но днес всичко, което имам и искам да ти кажа, няма да има значение. Прости, любов, и че друг зае твоето място в сърцето ми! Прости ми всичко!“
Има уроци, които не искаме да учим, но се налага. Оставят ни белези, които винаги да ни напомнят кога и как не трябва да постъпваме с любимите си хора. И знам, че всеки има по една дълбоко скрита неосъществена любов. Не я забравяйте, но не оставяйте и новата да си отиде по същия нелеп начин.“
Автор:Калина Паскалева/http://artday.bg
