„С удоволствие бих ѝ звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне – нищо друго… Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.”

– Ерих Мария Ремарк, „Тримата другари“