Кръстът (съдбата) дето си носиш, откак си се пръкнала – от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръстът.
И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език – ни за хубаво, ни за лошо. Чужди очи, чужда болка или радост не изплакват. Само я оплакват.
Затуй – всеки си тегли теглото. А на човека винаги му се дава толкова, колкото може да носи – ако и да не му се вярва, че ще успее. И успява, ама го разбира после, като качи баира и като му олекне на душичката.
Щото кръста си го носиш не на раменете, а с душа го носиш!
