Когато ми липсваш влизам в някоя парфюмерия. Оставям очите си отворени толкова, колкото да не се спъна в някой рафт и те търся. Имам нужда да си припомня аромата ти. Да затворя очи и да си представя, че си тук. Да си спомня очите ти, когато ме изпращаше. Да си взема от цялата любов, която сгъна прилежно в куфара, някъде редом с ризите.
Когато ми липсваш влизам в някоя книжарница. Зная, че обичаш. Харесва ти музиката там. Кара те да забравиш света. Харесва ти мириса на нови книги, да разлистваш страниците им и да оставяш аромата им да те пренася в една друга вселена. Твоята вселена.
Исках да се прибера при теб тази вечер, но ще остана тук още ден. Изникна още една среща, а е толкова важна, че няма как да я пропусна. Знам, че няма нужда да ти се обяснявам. Знам, че ме разбираш, но имам нужда да ти го кажа. Искам да знаеш, че ми липсваш.
Ще се видим скоро!
П.С. Знаеш, че не съм четящ човек. Купих си книга и парфюм. Като твоите. Не остава време да обикалям магазините, а имам нужда да те имам.
SilviAmica
