Когато имаш нещо, за което да поемеш дъх..

или дълбоко да издишаш,

когато има смисъл във това, да бъдеш пръв,

за да усмихнеш своето момиче.

Когато имаш рамо на приятел,или двама,

и твоят писък чуват отдалече..

Когато всяка сутрин имаш избор

да бъдеш силен,или да не бъдеш вече.

Когато казваш си „това го минах вече“

и въпреки това отново те боли

и питаш се „Научих ли урока?“,

а си готов отново да сгрешиш.

Когато имаш си около кръста

преплетени две мънички ръце,

и знаеш точно колко необятно

умее да обича майчино сърце.

Когато имаш време, да пътуваш

или да пиеш бавно сутрешно кафе.

Когато влюбен си във тишината,

или в онази песен, или в онези две.

Когато имаш сетива, сърцето да усещаш,

как се пропуква бавно и отново,

а ти стоиш и чакаш с лопатка във ръце,

и казваш „Ще си взема ново..“

Когато може да те натъжи до сълзи

болката на плачеща жена,

и можеш да усетиш с пулса си

гнева си към несправедливостта.

Когато се погледнеш в огледалото

и виждаш себе си и никой друг отсреща,

със белези, останали от времето,

и кръв във вените гореща..

Не казвам, че тогава си добър човек!

Не казвам, че тогава си щастлив!

Но важно е да знаеш знаците

че дишаш още, че човек си, че си жив!

 

Автор: Ariadna