Как жената да добие увереност и сигурност?

Отговорите се крият назад в детската емоционална конфликтност

ПИСМО:

„Изглеждам като всички момичета на моята възраст (24 г), но се чувствам страшно самотна и неразбрана. Казах „изглеждам“, защото точно тази тема не смея да я обсъждам с никого. Работя и уча. По цял ден съм заобиколена от хора, но те сякаш само ме натоварват, тъй като трябва да се преструвам. Работата ми го изисква. Нямам приятел. Последната ми връзка беше преди година и беше безкрайно разочароваща за мен. Давах мило и драго за един господин, който ме заряза без обяснение.

Не стига това но и цяла година идваше с едно момиче на работното ми място. Накрая не издържах и напуснах. Може да се каже, че имам някакви чувства към него, но по скоро преобладава разочарованието и болката, гневът. Разбира се опитвах да имам и други връзки, но нещата продължават да не се получават. Не разбирам – аз ли имам много изисквания?! Просто искам някой, който да ме обича каквато съм – без да има претенции как изглеждам или колко съм чувствителна… Когато изляза с някого и ми направи такъв коментар, много, много рядко излизам втори път. Просто виждам, че нито ме разбира, нито има потенциал да ме разбере. Много бих искала да знам в коя насока да си обърна внимание. Объркана съм и не виждам къде греша.“

ОТГОВОР:

Прави впечатление, че сте притеснена от външността си. Повтаряте често как изглеждате и как Ви виждат другите. Сякаш се опитвате, чрез това повторение да преработите стояща във Вас обида от значим човек. Начинът, по който го описвате е болезнен, независимо от външността.

Първите думи, които представят Аз-а Ви като ваша визитка са: “… чувствам се страшно самотна и неразбрана„. Какво ви плаши? Защо избирате страха за приятел, който да буди усещане за несигурност? Ние сами сме творци на вътрешните си демони – защо им давате сила?

Преди да стигнете до там да търсите приемственост и сигурност от другия, ще е нужно да го направите сама за себе си. Ние всички сме различни и грешим, когато мислим само през нашия ум и гледна точка за живота. Направила ли сте опит да разберете какво радва другия (партньора), какво му носи удоволствие, как вижда живота си, какво го натъжава…. Реалността е различна за всеки.  Но тук има един капан, в който лесно може да паднете – да започнете да мислите повече за другите, без да случвате и обгрижвате достатъчно себе си.  Това не е здравословно и хармонично, както за Вас, така и за връзката Ви, която ще имате.

Разказвате за живота си малко, но с такава „ сухота“ и „стерилност“, сякаш не живеете реално живота си. На тази възраст, а вече с толкова тъга и обида! Защо избирате работа, която не Ви хареса, хората Ви дразнят, играете роли които не са Ваши… Сякаш се чувствате принудена да живеете живот извън себе си. Избирате да се задържате в болезненото…

Гневна сте на себе си, защото не си позволявате да бъдете такава каквато сте, да заживеете според вашето разбиране. Просто сте научена да играете роли, за да сте харесвана и желана от другите. Може би от рано не са ви подпомогнали да припознаете Азовите си заявки. Защото „услужливите“ родители са заети да ни направят добри деца и издават съвети, които ние се чувстваме длъжни да изпълним. Но така живеем за Азовите желания на другия и това се превръща в идентификация, която ние обслужваме и извън семейството.

Едипова детска фаза и интимните връзки като възрастни

Мисля, че Господинът, с който описвате връзката си, е значително по-голям от Вас. Ако е така, това ми напомня на Едиповата детска фаза и начинът, по-който е разрешена, има своето влияние в бъдещите интимните отношения. Едиповата фаза е момент от детското развитие, през който преминаване всички: когато момчетата са обърнати по-любовно към майките си, а момичетата към бащите си. Моля, не разглеждайте детското влюбване като при възрастните. Децата в този период  са силно привлечени от родителя от противоположния пол и търсят повече игри на близост с тях. Могат дори  да споделят през играта фантазиите си да имат бебета от съответния родител.  И тук е много важна ролята и отношението на родителя, който едновременно присъства, дарява с любов и грижа, но и поставя границата за забрана на инцеста. Това е когато например бащата казва на момичето: „Аз много те обичам и съм твой баща и приятел, но съм мъж на майката ти и съм създал семейство с нея. Ти някой ден ще срещнеш своя мъж, с който ще си имате ваши деца, както ние с майка ти си имаме теб.“ Целувката по главичката и думи като „колко си хубава, красавицата на татко, много си умна и знаеш как да…“, „хайде да направим нещо любимо заедно…“  – това са ценни и съхраняващи сигурността на Аз-а отношения по време на Едиповата фаза. Това е психоаналитично звучене и са фази, разгледани от Фройд, които обхващат възрастта между 3.5 г – 5 г. Този процес е несъзнаван и отдавна забравен от съзнаваното на възрастния.

И в тази връзка се питам каква е била връзката с баща Ви? Колко е била присъстваща или отсъстваща? Доколко са били поставени тези граници, които описах. Не знам историята Ви, но препоръчвам да се консултирате с терапевт във връзка с отношенията с баща Ви. Родителите са първообрази на мъжкото и женското, върху които „стъпват“ последващите значими хора в живота ни. За да не сме успешни и щастливи във връзките си, за да ни е трудно да създаваме връзки, да се задържаме в тях, отговорите се крият някъде назад в някаква наша детска емоционална конфликтност. Защото дори и да сменим мъжа, пак не се получава и естествено идват въпросите: Какво  се случва, какво не е наред в мен, къде греша, защо все на мен…?

Какво да направите? Сменете механизма!

Опитайте се да живеете с по-малко изискване и очакване, така е по лесно. „Който трупа знание, трупа печал!“, съобщава ни от страниците на Библията авторът на Еклесиаст (по недоказуеми данни – древен мъдрец, син на Давид, цар Йерусалимски).

Т.е. Вие сте станала по-мъдра и опитна, но се опитайте, вместо да трупате печал, да трупате радост. Започнете да се харесвате, да разпознаете личите си радости, да си позволите да се заявите пред света със своите силни и слаби страни /такива имаме всички/. Станете отговорна за личното си щастие. Започнете да мечтаете, да намирате вътрешните си таланти, да знаете в какво сте добра, какво Ви се отдава лесно, с какво се гордеете, какво Ви носи удоволствие, дарявайте на себе си и на света усмивка… Уважавайте себе си, за да Ви уважават другите!

Мислите негативно – първо виждате проблема, лошото, съмнението, а това не Ви остава много пространство за хубавото и градивното. Сменете механизма! Готова сте да се обвините, умът Ви трескаво търси „грешката“, за която ме питате. Няма грешка, има само опит! Мислете, че сте придобила опит, независимо от светлата или тъмната страна на преживяното. Защото, ако започнете да мислите през призмата на оценките „това е добро, това лошо“, „това е правилно, това грешно“, ще се вкарате в болезнената емоция на гнева, вината и обвинението.  Такава е възпитателната система и социалните норми, които онаследяваме. Но се замислете – това е полезно ли е за Вас? Ако искате, можете да промените нещата. Но, за да се случи тази промяна, е нужно да осъзнаете и разберете какви норми обслужвате.

Опитайте се да се поставите на мястото на партньора си и да видите реалността през неговите очи!

Магдалена Ангелова – клиничен психолог