Имало едно време един Мъж и една Жена. Те живели заедно в продължение на 30 години.

В деня на тридесетат годишнина от съвместното им съжителство Жената, както обикновено, замесила и изпекла хляб. Този ритуал отдавна се бил превърнал в нещо като традиция за тяхното семейство и тя го правела абсолютно всяка сутрин. И в този ден, докато приготвяла закуската, Жената срязала хляба напречно и намазала двете половинки с масло.

И както правела винаги до тогава, посегнала да подаде на съпруга си горната половинка. Но в следващия миг ръката й се спряла и си помислила:

– В деня на нашата 30-та годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката. През всичките тези години винаги съм си мечтала за това. В края на краищата 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство. Толкова сили и здраве отдадох на семейството ни, така че имам това право…

Вземайки това решение, Жената подала на мъжа си долната част на хляба, а ръката й се разтреперила – нали нарушавала 30-годишната традиция!

В този момент Мъжът, поемайки парчето хляб, въздъхнал и рекъл:

– Скъпа моя, днес ти ми направи най-прекрасния подарък! Въпреки, че толкова много я обичам, в продължение на 30 години аз не смеех да си поискам и да ям долната част на хляба, защото вярвах, че тя по право принадлежи на теб…