Имаш само един шанс. Възможностите, които ти се отварят в живота няма да те чакат вечно. Или хващаш мига и изстискваш всяка полза от него или той си преминава недокоснат, изгубен.

Уморих се хората да повтарят, че има време. Има ли? Не вярвам.

Живота, който имаме е низ от възможности. На всеки ъгъл се крие нещо, което зависи от нас дали ще видим и съответно използваме. Няма нищо такова като задънена улица, просто често не ни харесва онова, което се налага да направим, за да се измъкнем.

Почти винаги това, което желаем най-силно съществува единствено извън зоната ни на комфорт. Това означава, че трябва да надскочим себе си в името на мечтата, която следваме. Обаче е трудно. Не всеки от нас успява да надвие страха, който го сграбчва за гърлото щом стане дума за поемане на рискове.

Същото е и при отношенията ни с хората. Казват наляво и надясно, че никога не е късно за нищо. Глупости. Може между двама души да прехвърчат искри, но ако не успеят да запалят огън от тях и то в правилния момент, то изобщо няма смисъл за надежда повече. Чакането носи единствено усещането за загубата на неизползвания шанс, непоетия риск, онова нараняващо „ами, ако…“.

Не зная как повечето хора се справят с тези моменти. Зная единствено аз как го правя. Спирам се за миг и си представям какво би било ако не направя крачката, която се налага на направя. Онази, която ще промени ситуацията. Алтернативата, че всичко ще си остане по старому и няма да се развивам по никакъв начин ме побърква. Също, че ще загубя възможността да запазя някой стойностен човек, заради страха, породен от всички онези, които не са си стрували усилието.

Хей, какво лошо толкова може да се случи, ако рискуваш? Възможно ли е да изгубиш повече от онова, което вече нямаш? Съществуването ти може да се нарече „живот“ само ако боравиш с него правилно. Не се оставяй без развитие. Не се предавай.

Само това има значение. Бори се.

Автор: Теодора Сукарева