Имаше един мъж, който ме направи част от живота си.

Имаше един мъж, който успяваше да докосне душата ми със смеха, погледа, целувките и думите си.

Имаше един мъж, който даваше сила на дните ми.

Имаше един мъж, който държеше моя свят в ръцете си.

Имаше един мъж, за когото говорех и мислех постоянно.

Имаше един мъж, на когото в рими пишех красиво.

Имаше един мъж, който ме будеше нощем, за да каже „Липсваш ми! Обичам те!“.

Имаше един мъж, заради когото разбрах на какво съм способна.

Имаше един мъж, заради когото тичах в тъмното.

Имаше един мъж, който искаше да чуе моите истории.

Имаше един мъж, който искаше да пея.

Имаше един мъж, който ми даваше, без да казва „Върни ми!“.

Имаше един мъж, на когото обичах дори почерка.

Имаше един мъж, който решеше косите ми.

Имаше един мъж, който целуваше краката ми.

Имаше един мъж, който ме любеше.

Имаше един мъж, който притисках силно, за да го слея с мене си.

Имаше един мъж, който до мен заспиваше и бълнуваше.

Имаше един мъж, на когото правех снимки докато сънуваше.

Имаше един мъж, когото събличах, а след това обличах.

Имаше един мъж, от когото исках да усетя един нов живот, вътре в себе си.

Имаше един мъж, от когото приятелите ми ме ревнуваха.

Имаше един мъж, заради когото една жена ме мразеше.

Имаше един мъж, който обещаваше.

Имаше един мъж, заради когото по бузите сълзи се стичаха.

Имаше един мъж, заради когото ме прегръщаха.

Имаше един мъж, който ме имаше!

„Имаше един мъж“, Мери Томова / myvelikoturnovo.com